Стела Димитрова‑Майсторова — майката на Иво Калушев — публикува открито писмо, в което разкрива, че е възприемала Николай Златков и Александър Макулев като свои внуци. Писмото е споделено в профила на поета Румен Леонидов и е адресирано до Николай Златков. Във встъплението се припомня трагедията на Петрохан от вечерта на 1 февруари и се посочва, че 55 дни по‑късно въпросът защо техните животи са отнети остава нерешен. В текста са изброени шестимата загинали — Ники, Иво, Сашко, Ивей, Дечо и Пламен — и се подчертава необходимостта да бъде търсена и дадена истина.
В писмото се описва връзката между Иво и Николай, като Ники е представен като избраник на Иво, който продължава неговия идеал за земеден живот. Авторката припомня, че Иво е бил на 51 години и че е предал на Ники най‑ценното от своя опит. Посочено е и участието на Ники в 38‑минутния филм „Неизследваното“, който според текста е получил две международни награди; в писмото се твърди също, че малкият герой е бил първото дете, което на такава възраст се е гмуркало в пещерите на Юкатан. Тези спомени са изложени като част от описанието на характера и талантите на момчето.
Авторката споделя няколко лични епизода, които илюстрират взаимоотношенията в семейството. В писмото е описана връзката на Ники с кучето Дурин — спасено животно, за което се разказва, че е било отгледано и обичано. Други детайли включват навиците на Ники в кухнята: предпочитал дървени лъжици и отказвал силиконови бъркалки; когато майката на Иво им е гостувала, приготвяла е две баници, като едната е била без масло специално за него. Разказано е и за критичен момент в болница, когато 48 часа Ралица и Иво са били неотлъчно до Ники.
В писмото се цитира и телефонен разговор на Иво с авторката, в който той казва: „Ники е много зле, обади се на всички твои познати лекари, спешно да се направи нещо, разбираш ли, че Ники умира“. Според текста, след неуспешни медицински опити Иво взел решение да го прибере в планината и да се грижи за него лично; за метода на лечението е цитиран краткият отговор на Иво: „внуших му, че е здрав“. По‑нататък се разказва, че Ралица — майката на Ники — е взела решение да постави паметна плоча върху голяма скала, избрана от нея, като символично място в памет на шестимата загинали.
В заключение авторката изразява възхищение от устойчивостта и волята на Ралица и уверява, че е приела Ники и Сашко за свои внучета. В писмото са оставени по една дума за всеки от загиналите: Дечо — Деликатност; Пламен — Смиреност; Ивей — Лъчезарност; Сашко — Чаровност; Ники — Просветленост; Иво — Необятност. Писмото е подписано „от майката на Иво Калушев“ и е датирано 27.03.2026.