Днес се отбелязва Лазаровден — един от трите големи християнски празника преди Пасха. По народна традиция на този ден се откъсват зелени върбови клонки, които ще бъдат поставени на вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Празникът традиционно е имен ден за носещите имена Лазар, Лазарка, Лазарин и техните производни; тези имена се възприемат като пожелание за здраве и дълголетие. Денят в българската народна памет играе роля както в религиозния календар, така и в селското календарно-аграрно ежедневие.
Религиозният контекст на празника е свързан с евангелското събитие, когато Иисус Христос връща към живот приятеля си Лазар четири дни след смъртта му. В Евангелието Бог казва „Лазаре, излез вън!“, след което Лазар излиза от гробницата. Възкресението на Лазар бе възприето като ключово събитие, което предшества Страстната седмица и според църковната традиция допринесе за драматичните последвали събития. Още през IV век празникът е имал общоцърковен характер — за това свидетелстват поученията на св. Иоан Златоуст и блаж. Августин, а през VII–VIII век свещени песнописци като св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин създават канони, ползвани и до днес.
Народните обичаи, свързани с Лазаровден, включват както празнични, така и поминални практики. На много места в Североизточна България съществува вярване, че на Връбница „се разпускат“ мъртвите; в тази връзка се организира Лазарска задушница. В навечерието на празника жените посещават гробищата, окъпват и преливат гробовете с вино и раздават за душите на починалите рангелов кравай и жито. В селата стопанките раздават малки просфорки в съответствие с броя на починалите, но винаги в нечетен брой. Поради вярванията за връзка между живите и мъртвите, при гробовете се палят огньове преди изгрев на Връбница.
Лазаруването е основен празничен ритуал, в който участват предимно моми и млади девойки. Подготовката започва още по време на постите; групите се оформят по възраст и „чети“, като в четата има пеячки и т.нар. шеталици, а една от лазарките носи кошничка с яйца. Те обхождат селото в събота следобед и в неделя до обяд, влизат във всяка къща и изпълняват песни за всеки член на семейството, след което играят лазарско хоро. Хората даряват девойките с яйца, които след приключване на обиколката се разпределят между участничките.
В българската традиция Лазаровден се разглежда и като празник на нивите, пасищата и горите, но и като обред, бележещ прехода към женитбата. След участието в лазаруването момичетата получават социално одобрение да се „момеят“, да се обличат и държат така, че да привлекат ергените, да имат любим и да се омъжат. Денят е известен и под имената Лазарова събота, Лазарица или просто Лазар. С празника са свързани три основни ритуала — лазаруване, избиране на кумица и боенек — всички свързани с прехода към моминството, любовта и задомяването.