Иран бе водеща тема в Народното събрание непосредствено преди лятната ваканция на депутатите след разполагането на американски самолети за дозареждане във въздуха на авиобаза „Безмер“ и телефонния разговор между външния министър Велислава Петрова и нейния ирански колега. Външнополитическият анализатор и дипломат Любомир Кючуков в интервю за Нова ТВ определи конфликта като „война, която няма нищо общо с международното право“ и посочи, че макар България формално да не участва във военните действия, страната „се превръща в страна в конфликта“.
Кючуков отбеляза, че дебатът в парламента е бил по-скоро вътрешнополитически конфликт, отколкото задълбочен анализ на външнополитическите последици. Според него „няма българско правителство, което би отказало на САЩ“, а липсата на натовски ангажимент към този сблъсък не е предотвратила силен политически натиск върху европейските държави. Дипломатът добави, че това не означава непосредствена заплаха от масови въздушни удари срещу нашата територия, тъй като Иран няма интерес от директен военен сблъсък със страни от НАТО.
В разговорът бе засегнат и отказът на България да се присъедини към т.нар. „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна; Кючуков коментира, че тези случаи са различни, като определи коалицията като „структура, която заобикаля Европейския съюз и НАТО“. Той смята, че Европа се стреми да балансира отношенията си със САЩ. По отношение на развоя на военните действия Кючуков посочи, че първоначалните мотиви — ядрената програма и евентуална смяна на режима — са отстъпили на други проблеми, сред които контролирането на Ормузкия проток и ситуацията в Ливан.
Дипломатът подчерта, че бъдещето на конфликта зависи в голяма степен от политиката на Вашингтон, докато „условията за мира все повече са в ръцете на Иран“ заради влиянието му върху Ормузкия проток и световните енергийни доставки. Връзката с други регионални кризи беше обсъдена: постигнатото според информацията споразумение за разоръжаване на „Хамас“ и преход към гражданско управление в Газа е само начална стъпка, чието изпълнение е несигурно. Кючуков посочи трудности при създаването на международни стабилизационни сили и сериозен дефицит на средства за Съвета за мир — от заявени 17 милиарда долара са постъпили едва 23 милиона — и добави, че предстоящите избори в Израел ще бъдат фактор в развитието на процеса. „Нищо не се случва в Близкия изток толкова бързо“, заключи той.