Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши заяви в неделя в интервю за бТВ, че решението срещу българската европрокурорка Теодора Георгиева не е резултат от кампания за дискредитиране, а от установени недопустими нарушения. По думите ѝ колегията на Европейската прокуратура е приела единодушно становище на 24 независими прокурори от различни държави членки, според което тойте нарушения са били достатъчно сериозни, за да бъде поискано от Съвета, Европейската комисия и Европейския парламент да бъде задействана процедура по освобождаването ѝ.
Кьовеши посочи като ключов факт появата на видеозапис през март 2025 г., в който според нея се вижда и чува Георгиева в компанията на издирвания бивш следовател Петьо Петров – Еврото, свързван със схемата „Осемте джуджета“. Тя каза, че българската европрокурорка е признала пред нея, че това е нейният глас. Главният прокурор обвърза видеото и с начина на назначаването на Георгиева: според Кьовеши в първоначалното класиране тя е била трета, но след намеса на тогавашното българско правителство класирането е променено и тя е била назначена.
След разпространението на видеото бе започната вътрешна проверка в Европейската прокуратура. Беше създадена комисия от трима европейски прокурори от други държави членки, която прегледа твърденията за нарушения и установи индикации за нередности. По-късно бе сформиран дисциплинарен съвет с петима бивши съдии от Съда на ЕС и двама европейски прокурори, които изготвиха доклад. Кьовеши уточни, че това е второто дисциплинарно производство срещу българската европрокурорка и че е било предприето всичко необходимо за продължаване на ключовите разследвания в съответствие със закона.
За наблюдение на разследванията по случая бяха включени европейски прокурори от други държави: двама от тях започнаха да следят работата на делегираните прокурори по делото, а самото дело бе разпределено на случаен принцип към колегия от трима европейски прокурори, които проверяваха и изказванията на Георгиева. Кьовеши обясни, че след появата на видеото и след започване на национално разследване не е искала да се намесва пряко, но е обменена ограничена информация с тогавашния главен прокурор в България.
Кьовеши посочи и трудности при работата на Европейската прокуратура в България: липса на съдействие, риск от изтичане на информация, кампании за дезинформация и опити за блокиране на разследвания. Като конкретен пример тя спомена обществена поръчка за електрически тролейбуси, по която вече има обвинителен акт, и отбеляза, че при действията на полицията в свързани фирми не са били извършени претърсвания във всички посочени офиси. В заключение Кьовеши подчерта, че въпреки предизвикателствата Европейската прокуратура разполага със „много силен екип от изключително отдадени прокурори“, които са приключили важни дела.