Проектът на Закон за държавния бюджет за 2026 г. бе приет на първо гласуване в Комисията по бюджет и финанси с 14 гласа „за“ и 9 „против“, без въздържали се. Законопроектът бе изложен от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев, а в него е записан дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от БВП. Донев уточни, че това е натрупан дефицит от последните години, а не на настоящото управление. В проектобюджета са посочени приходи, помощи и дарения в размер на 49,6 млрд. евро и общи разходи 56,8 млрд. евро при очакван растеж 2,6% и средногодишна инфлация 4,3% (ХИПЦ).
В документа е определен максимален размер на новия държавен дълг за 2026 г. от 10,1 млрд. евро, включително заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за отбранителната индустрия. Очакваният държавен дълг достига 37,7 млрд. евро или 30,1% от БВП. Общите капиталови разходи са планирани на 9,360 млрд. евро, от които 4,028 млрд. са национално финансиране, а 5,331 млрд. евро идват от европейско финансиране, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост. Законопроектът предвижда и намаление на разходите за персонал с 10% от 1 септември с изключения за редица структури и учреждения.
Сред предложенията са съкращение на държавните субсидии за вероизповедания и политически партии, повишаване на приходите от ТОЛ системата и увеличение на винетните такси с 30% от 1 август 2026 г. Предвидено е ускорено прилагане на акцизния календар за периода 2025–2029 г. и промени в акцизните ставки върху тютюневите изделия от 1 август 2026 г. В Закона за хазарта се предлага лицензионен режим за афилиейт оператори и въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху тяхното комисионно възнаграждение.
Проектобюджетът предвижда и приходи от 50 млн. евро от концесионно възнаграждение за „Летище София“ и оптимизация на субсидиите за БДЖ, НКЖИ и Български пощи. От 1 август 2026 г. държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт ще започнат да заплащат лични осигурителни вноски в разпределение 80:20, а от 1 януари 2027 г. – в съотношение 60:40. Предвижда се и преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата; до въвеждане на нов механизъм тя остава на сегашното ниво от 620 евро.
По време на обсъждането редица институции и организации изказаха позиции. Подуправителят на БНБ Петър Чобанов посочи необходимост от мерки за стимулиране на предлагането, а членът на Фискалния съвет Любомир Дацов призова за структурни реформи. Представители на общините, работодателските организации и синдикатите – сред които Донка Михайлова, Станислав Попдончев, Пламен Димитров и Боряна Абаджиева – поставиха акцент върху нуждата от яснота за капиталовите разходи, ефекта върху бизнеса и защитата на доходите. ДПС, ГЕРБ и „Демократична България“ също изразиха критики и опасения относно размера на дефицита и спазването на Закона за публичните финанси.
В дебата Асен Василев от „Продължаваме промяната“ изчисли, че около 2% от БВП са разходи без ясно предназначение и предложи прехвърлянето им в резерв, а Гълъб Донев отговори, че за всяко евро има конкретен разход. Донев посочи намерение за фискална консолидация и че не се предвижда увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. Председателят на комисията Константин Проданов определи бюджета като преходен и заяви, че реформите ще продължат; в заключение комисията отхвърли включването на проектобюджета с бюджет на Висшия съдебен съвет.