Военните удари в Иран предизвикаха силни трусове на глобалните облигационни пазари, като инвеститорите масово разпродаваха държавни дългови книжа в развитите икономики. Доходността на 10‑годишните американски ДЦК достигна 4,4% — най‑високото ниво от близо осем месеца. В Обединеното кралство референтната доходност удари 52‑седмичен връх, а двегодишните облигации поскъпнаха с 35 базисни точки за една седмица, което бе най‑голямото седмично покачване от август 2024 г. Подобни движения бяха отчетени и в Австралия, Нова Зеландия, Канада и Германия.
Забележителен непосредствен тласък за разпродажбите дойде от енергийния сектор. Цената на сорта Brent надхвърли 114 долара за барел след удари по енергийна инфраструктура, което представлява ръст от около 48% от началото на конфликта. В Европа цените на природния газ скочиха с до 35% след повреди на голямо съоръжение за втечнен газ. Пазарите започнаха да залагат на риск от нови повишения на лихвените проценти, а очакванията за намаляване на лихвите от Федералния резерв бяха отложени към септември.
На фона на хаоса един пазар запази относително спокойствие — китайският. Доходността на 10‑годишните китайски държавни облигации се задържа около 1,84%, малко над нивото от 1,8% в края на февруари. Анализатори отбелязват две основни причини: по‑диверсифицираната енергийна структура на китайската икономика, която намалява уязвимостта към вносна инфлация, и ангажиментът на Народната банка на Китай към умерена парична политика, противоположна на цикъла на затягане, наблюдаван на западните пазари.
Изследователската компания Gavekal посочи, че китайските държавни книжа са се превърнали „в де факто резервни активи“, с ниска корелация спрямо американски и европейски облигации, което ги прави привлекателни за диверсификация. Доклад на OMFIF за 2025 г. сочи, че около 30% от централните банки планират да увеличат дела на юанови активи в резервите си през следващото десетилетие. Допълнителен натиск върху американските ДЦК идва и от федералния дълг на САЩ, който надхвърли 39 трилиона долара.
Конфликтът също постави под въпрос петродоларовата архитектура, изградена след 1974 г. Deutsche Bank и стратегът ѝ Малика Сачдева предупредиха, че войната тества основите на тази система, тъй като Иран контролира протока Ормуз, през който преминава около 20% от световния петролен поток. В Техеран се обсъждат споразумения за плащания в юани; според южнокорейския Chosun Ilbo такива преговори текат с осем държави извън Близкия изток, а Япония е уредила покупки на суров петрол в китайска валута. Саудитска Арабия вече експериментира с алтернативни платежни механизми и блокчейн проекта mBridge, разработен съвместно с Народната банка на Китай. Deutsche Bank завършва с предупреждение: „дори разрешаването на конфликта може да не обърне по‑дълбокото структурно измества̄не, което вече е в ход.“