В навечерието на Великден в католическия храм „Непорочно зачатие на Дева Мария“ в квартал Парчевич, Раковски, вярващи от различни конфесии се събраха да поднесат молитви и благодарности пред частица от Кръста, на който според преданието е бил разпнат Исус Христос. „Спряхме, влязох в църквата и се помолих Господ да ме дари с дете. И чудото стана – родих дъщеричка. Сега съм тук, за да благодаря и да се помоля за здраве на цялото семейство“, каза пред репортери млада жена, дошла специално да благодари. Мястото е посещавано и от хора, които търсят утеха или разрешение на лични проблеми.
Макар да е католически храм, към църквата се отправят значителен брой източноправославни миряни. Мястото е известно именно с реликвата – частица от Разпятието, която местните считат за чудотворна. „Христос е един, важното е човек да вярва и да се моли от сърце“, коментира Тинка, която отговаря за отварянето и заключването на храма и помага ежедневно на отец Евгени. По думите ѝ често се виждат семейства от различни вероизповедания; наскоро, разказва тя, дошло семейство, в което мъжът е православен и предстои да бъде ръкоположен за свещеник, а съпругата му е католичка – те довели и детето си да се докосне до Кръста.
Посетителите обръщат внимание и на архитектурата и стенописите в храма, където са изобразени сцени като Чистилището и Сватбата в Кана Галилейска. Историята на енорията в квартал Парчевич започва официално през 1919 г., когато за енорист е назначен отец Венцислав Гайдаджиев, а местни сведения посочват, че кръщения в района са ставали и три столетия по-рано. Населено място, известно първоначално като Алифаково и по-късно като Антраниково, през 1943 г. е преименувано в чест на католическия епископ барон Петър Парчевич. С усилването на населението в края на XIX век и началото на XX век църковният живот в региона се консолидира, а през 1919 г. най-голямата къща в селото е преустроена в молитвен дом с помощта на местните хора.
Храмът е бил сериозно увреден при Чирпанското земетресение; единствено камбанарията, издигната през 1925 г., е останала непокътната. Възстановяването е започнато през 1930 г. по проект на арх. Камен Петков, като в строежа са участвали местни доброволци. Храмът бе осветен на 8 ноември 1931 г., а празникът му се отбелязва на 8 декември. Частица от Разпятието е донесена в Раковски през 1931 г. от отец Венцислав Гайдаджиев, но в продължение на години реликвата била забравена на тавана, докато не била открита от отец Артур, който изработил поставка и я изложил. По-късно отец Евгени решил да я постави на олтара. Тинка разказва, че след преживян здравословен проблем си обещала да помага в храма и след смъртта на предходната служителка поела тази роля, като вярва, че Бог закриля нея и близките ѝ.