Мекото мъркане на котките се разглежда от науката като феномен със специфична физиологична основа и възможни въздействия върху човешкото здраве. Звукът се формира чрез ритмични контракции на мускулите в ларинкса и има честота, която в повечето наблюдения попада между 25 и 150 Hz. Този диапазон съвпада с честоти, използвани при някои терапевтични подходи за стимулиране на регенеративни процеси в тъкани и кости. Наблюдавано е, че котките произвеждат мъркане не само в състояние на спокойствие, но и при болка, стрес или периоди на възстановяване, което насочва към ролята на мъркането като механизъм за саморегулация.
Няма окончателни научни доказателства, че мъркането представлява лекарство в класическия медицински смисъл, но редица проучвания и наблюдения посочват реални ползи за човешкото благосъстояние. Звукът и вибрациите имат успокояващ ефект върху нервната система, сравним с въздействието на бял шум или практики за релаксация, което води до намаляване на стреса. Контактът с котка е свързан и с повишено отделяне на окситоцин — хормон, асоцииран с привързаност и усещане за спокойствие. Освен това е регистрирано понижаване на риска от сърдечно-съдови проблеми при хора, живеещи с котки, което се свързва с изменения в кръвното налягане и общото ниво на стрес.
Пасивните вибрации от мъркането се обсъждат и като фактор, подпомагащ възстановителни процеси в органи и опорно-двигателния апарат, тъй като съвпадат с честоти, използвани при терапии за заздравяване на кости и меки тъкани. Клинични твърдения все още не са установени и необходимостта от допълнителни изследвания е подчертана от научната общност. Психологическите ефекти обаче са неоспорими: присъствието на котка и слушането на мъркане създават усещане за сигурност и емоционален комфорт, което в забързано ежедневие може да намали напрежението. Мъркането не се представя като чудодейно средство, но като комбинация от физически вибрации и силен психологически ефект то допринася за субективното усещане за по-добро благополучие.