Европейските цени на природния газ се повишиха рязко след размяната на удари между Иран и Израел по ключови енергийни обекти, а паралелно с това продължава и поскъпването на горивата. Конфликтът, който ескалира в края на февруари, вече упражнява натиск върху икономиките в Европа, включително и в България. Очаква се растящите енергийни цени да се пренесат върху стойността на стоките и услугите, което ще засегне широк кръг сектори и домакинства.
Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика коментира пред БТВ, че предположението войната да приключи за 2–3 седмици се е оказало „илюзия“. По думите му настоящата несигурност е изгодна за големите играчи на пазарите, които печелят от волатилността, и съществува реална опасност сегашният ръст на цените да се задържи за по-дълъг период. Това би означавало не просто временен скок, а начало на нова инфлационна вълна.
Енергийният шок засяга не само директно разходите за отопление и транспорт, но и цените на храните и логистиката, които обикновено реагират по-силно при подобни нарушения. Поскъпването на горивата вече се усеща и в САЩ, което оказва допълнителен натиск върху политическите решения във Вашингтон. „Трудно се влиза в избори с високи цени на горивата“, отбелязва Ганев, като добавя, че възможни грешки в стратегическите решения могат да задълбочат кризата.
В България се обсъждат компенсации за домакинствата при достигане на определени ценови прагове на горивата, насочени предимно към уязвимите групи, но според Ганев мащабът на тези мерки е ограничен: „Ако кризата се задълбочи, подобни помощи ще изглеждат символични.“ В Европа се разглеждат инструменти от намеси в акцизите до ограничения върху честотата на промяна на цените, докато ценовите тавани засега се смятат за малко вероятни. „Няма мярка, при която всички печелят. Най-често това е бюджетът“, подчертава икономистът, като обръща внимание и на риска от нарастващ натиск върху публичните разходи в предизборна среда.