Три фактора определят доколко дълго ще останем сити: протеин, фибри и обем на храната. Протеинът се разгражда по-бавно и стимулира отделянето на хормони на ситостта, като същевременно намалява нивата на грелина — хормона, който предизвиква усещане за глад. Затова хранения, включващи яйца, кисело мляко, извара, месо, риба или бобови култури, обикновено задържат ситост значително по-дълго в сравнение с чисти въглехидрати като бял хляб със сладко, които се усвояват бързо и предизвикват рязък скок и спад на кръвната захар.
Фибрите допринасят чрез увеличаване на обема и забавяне на храносмилането; те не се усвояват изцяло и помагат за поддържане на стабилни нива на кръвната захар. Овесените ядки съдържат бета-глюкани — разтворими фибри, които образуват гел и удължават усещането за пълнота. Бобовите култури комбинират растителен протеин и фибри, което ги прави особено ефективни. Практически мерки, като замяна на бял хляб с пълнозърнест и добавяне на салата към основното ястие, също увеличават засищането.
Мазнините забавят изпразването на стомаха, но сами по себе си не гарантират дълготрайна ситост; най-добър ефект се постига при комбиниране на протеин, фибри и умерено количество мазнини. Шепа ядки засища повече от сухар, но работи най-добре като част от комбинация — например кисело мляко с ядки и плод. Варените картофи дават усещане за ситост заради обема и нишестето, когато не са претоварени с мазнина. Супите, съчетаващи течност и твърда храна (като зеленчукова супа с леща), също създават обем и намаляват апетита, докато подсладените и алкохолните напитки осигуряват празни калории и могат да увеличат апетита за нездравословни храни. Простите комбинации от яйца, млечни продукти, бобови култури, овес, зеленчуци, картофи, месо и риба са сред най-достъпните и ефективни начини за контрол на глада.