Нови изследвания показват, че универсални поведенчески навици имат по-силен биологичен ефект, отколкото бе считано досега, като реалните социални контакти предизвикват по-изразени реакции в организма в сравнение с дигиталните взаимодействия. Не всяка активност носи автоматично положителен ефект: при част от хората генетични фактори или съпътстващи здравословни състояния могат да повлияят на способността за производство на съответните химични вещества. В такива случаи се счита, че медикаментозно лечение може да бъде необходимо. За повечето хора разбирането на естествените пътища за активиране на тези химични посредници помага за поддържане на емоционално благополучие и адаптиране на ежедневните навици.
Допаминът, серотонинът и ендорфините изпълняват различни, но свързани функции в организма. Допаминът е ключов компонент от системата за възнаграждение: той създава усещане за удоволствие и мотивира към действие, като се активира при физическа активност, грижа за себе си или постигане на цел. Прекомерната външна стимулация на допаминовата система, например чрез алкохол или наркотици, може да доведе до намаляване на неговите нива и до състояния, наподобяващи депресия. Серотонинът функционира като стабилизатор на настроението, подпомага паметта, ученето и самоконтрола; основно се произвежда в червата и се стимулира от слънчева светлина, движение, медитация и самостоятелни занимания.
Ендорфините действат като естествени болкоуспокояващи и намаляват усещането за стрес; те се отделят при физическо натоварване, смях, слушане на музика и социални взаимодействия и са свързани със състоятия като т.нар. „runner’s high“, макар че в това участие участват и други вещества. Окситоцинът укрепва социалните връзки и доверието и се освобождава при физически контакт, разговори, грижа за други хора или при взаимодействие с домашни любимци, като в някои случаи може да усили и негативни емоции като ревност. Продължителността на ефекта варира: допаминът и ендорфините имат по-краткотраен ефект, докато серотонинът и окситоцинът могат да действат по-продължително; след отделянето на всяко вещество организмът се връща към базовото си състояние, което изисква редовно активиране на тези механизми за поддържане на доброто настроение.