Вземането на кредит става все по-достъпно, но и по-сложно за хората, които не познават термините и скритите разходи. В този текст се дават ясни обяснения за двата най-често срещани показателя при заемите — лихвен процент и годишен процент на разходите (ГПР) — и защо при сравнение на оферти трябва да се гледа предимно ГПР. Представената информация има за цел да улесни потребителя при оценка на реалната цена на кредита и да покаже как допълнителните такси могат да променят крайното оскъпяване.
Лихвата представлява цената за ползване на заетите средства и по правило се изразява като процент от главницата. Първите данни за заем с лихва са от около 3000 г. пр.н.е. в древна Месопотамия; историята показва, че концепцията не е нова, но условията и формите са се изменяли. Лихвеният процент може да бъде фиксиран — когато не се променя през целия срок на договора, или плаващ — когато се свързва с референтен индекс (например EURIBOR) и се допълва с надбавка на кредитора. Лихвата определя каква част от месечната вноска покрива разходите за използване на парите.
Годишният процент на разходите (ГПР) дава пълна представа за цената на кредита за една година, тъй като включва лихвата и всички задължителни такси и комисиони. В ГПР обикновено се отчитат еднократни такси за разглеждане и отпускане, месечни или годишни такси за обслужване, разходи за оценка на имот при ипотека и задължителни застраховки като „Живот“ или „Имот“. Необходими разходи, които зависят от поведението на клиента — например такси за предсрочно погасяване, наказателни лихви при просрочие или нотариални такси — обикновено не влизат в изчислението на ГПР.
В практическо сравнение ГПР може да промени избора на потребителя. За кредит от 10 000 евро за срок 5 години (60 месеца) примерни допълнителни разходи — еднократна такса 50 евро и месечна такса 2 евро (2 x 60 = 120 евро) — добавят общо 170 евро към цената и повишават ГПР от номиналните 6% до около 6,8%. Друга оферта с лихва 6,5% и без допълнителни такси запазва ГПР 6,5% и е по-изгодна в този случай. По тази причина ГПР трябва да се използва като основен ориентир при сравняване на банкови и небанкови предложения.
По закон ГПР трябва да бъде обявяван в рекламите и договорите за потребителски кредити, а преди подписване е редно да се поиска Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ), където ГПР е ясно посочен. Освен ГПР, потребителят трябва да изиска и сумата, която ще бъде върната в края на периода, за да се види общото оскъпяване. Текстът има информативен характер и е предназначен да повиши финансовата грамотност при вземане на решения за кредит.