Бившият външен министър от ГЕРБ Георг Георгиев публикува във Фейсбук позиция по случая с италианските ученици в Банско, в която отправя редица критики към държавните институции. Той оцени инцидента като тревожен заради антисемитския му характер и потенциалното му въздействие върху международния авторитет на България. В съобщението си Георгиев акцентира, че страната едно време е била възприемана като пример в борбата с антисемитизма и езика на омразата и подчерта нуждата от адекватна реакция от страна на отговорните органи.
Инцидентът, при който бе заплашен летен лагер на младежкото ционистко движение Bene Akiva, се случи в хотел в Банско. Според публикуваните данни в него са били настанени близо 300 младежи от еврейски произход от различни европейски държави, сред които около 80 деца на възраст между 15 и 16 години от Рим и Милано, придружавани от седем възпитатели. По разкази на участници група мъже, облечени в черно, отправяли антисемитски лозунги, правили нацистки поздрави и се опитвали да проникнат в сградата. Някои ученици се барикадирали вътре, други плакали и се обаждали на семействата си.
Полицията реагира и първоначално нападателите се оттеглили, но по-късно се върнали пред хотела, което наложило засилено полицейско присъствие до отпътуването на групата на следващата сутрин. В публикацията си Георгиев критикува факта, че информацията за случилото се е достигнала до обществеността предимно чрез чуждестранни медии, и пита какви превантивни мерки и мерки за сигурност са били предприети от МВР с оглед на „специфичната международна обстановка и заплахи“. Той посочва, че италианският външен министър Антонио Таяни е поискал официални обяснения от София и поставя под въпрос забавянето на официалните реакции.
В поста си Георгиев изразява и загриженост дали у нас е назначен национален координатор за борба с антисемитизма, който да работи с институциите и чуждестранните партньори в такива ситуации. Той посочва, че случилото се е притеснително не само заради проявите на омраза и факта, че е насочено срещу деца, но и защото поставя под въпрос образа на България като надеждна и сигурна държава. Публикацията завършва с критика към липсата на адекватна институционална реакция и оценка, че властите ни удостояват единствено с „оглушително мълчание“.