Бившият министър на външните работи и депутат от ГЕРБ‑СДС Георг Георгиев каза пред Нова нюз, че ако България не е част от Киевската декларация, това трябва да бъде заявено официално. По думите му такива документации не се подписват непременно „с химикалка и мастило“, но представляват заключителни документи след международни срещи и, освен ако държава изрично не заяви, че не желае да фигурира в тях, се приемат като обща позиция на участниците. Той посочи, че в самия текст обикновено е записано „Ние, долуподписаните“, след което са изброени имената и длъжностите на представителите, които са се събрали на определено място и дата и се обединяват около конкретни цели.
Георгиев оспори аргумента, че липсата на физически подпис автоматично изключва страната от документа. Той обясни, че разграничаването от такава декларация и присъединяването към нея следва дипломатическа процедура: трябва да бъде изпратена официална нота до страната‑домакин — в случая до Киев — и след това да бъде публикуван нов екземпляр на декларацията без името на българския представител. „Или сме част от декларацията, или не сме“, каза той. По отношение на твърденията, че документът не е правно обвързващ, Георгиев отбеляза, че това не отменя политическите ангажименти, залегнали в текста, включително съгласието за работа „за Коалицията на желаещите“.
Относно процедурата по подготовка на международни декларации, Георгиев заяви, че проектите обичайно се разпращат предварително до очакваните участници, за да могат да внесат бележки или възражения. Ако България е имала конкретни резерви към текста, е трябвало да ги заяви преди публикуването; възраженията трябва да бъдат направени до окончателния екземпляр. Той припомни, че в случаи на липса на съгласие заключителният документ може да не бъде публикуван и вместо това да излезе само изявление на председателя на формата, каквото се е случвало и в рамките на Европейския съюз.