Хакери отново се използват от името на МВР, изпращайки фалшиви имейли, в които се твърди, че получателят има неплатена глоба. Един от сигналите е от пловдивчанин, който е получил съобщение за неплатима санкция в размер на 153 евро за нарушение от юли. В имейла са включени два линка — единият обещава подробности за нарушението, а другият предлага електронно плащане. Линкът много напомня на легитимната система за плащане на глоби, но има леки разлики в адреса, което може лесно да заблуди по-малко внимателни потребители. Целта на съобщенията е извличане на лични и банкови данни или директно финансово ощетяване.
Предишна подобна вълна от измами беше регистрирана през май и тогава в дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП бяха получени десетки сигнали от граждани. Тогава изпращачите са се представяли за „Българска агенция за движение по пътищата“ или „Служба за управление на превозните средства“, а съобщенията са били разпращани предимно от чуждестранни номера с кодове, започващи с +63 и +44. В текстовете се предлага 30% „отстъпка“ при плащане в кратък срок и се предупреждава за начисляване на лихви, задържане или преместване на автомобила при неразплащане. Получателите са били приканвани да отворят домейн, приличащ на сайта на МВР, който всъщност води към измамна платформа за въвеждане на лични данни.
От министерството припомнят, че проверката на задълженията трябва да се извършва само чрез официалните канали — чрез портала за електронни административни услуги на МВР и други легитимни методи за плащане. Не се препоръчва отваряне на съмнителни линкове или въвеждане на лични и банкови данни, докато не е потвърдено, че сайтът е официален. При съмнение съобщението следва да бъде маркирано като спам и запазено за последваща проверка. Ако линкът е бил отворен или данни са въведени, трябва да се провери наличността на банковите сметки и да се уведоми банката, както и да се сканира устройството за зловреден софтуер. Официалните канали за плащане включват услугите на МВР, ПОС терминали в „Пътна полиция“, мобилни устройства на патрулни екипи, банков превод, пощенски запис, интернет банкиране и други легитимни платформи.