Европа изостава в осигуряването на енергия за центровете за изкуствен интелект
Развитието на изкуствения интелект изисква огромни изчислителни ресурси, но недостигът на електричество поставя под въпрос амбициите на Европа. Проекти за центрове за данни за 5,8 млрд. евро в Ирландия бяха замразени, въпреки наличието на разрешителни, защото в момента няма достатъчно мощност за захранването им. В Ирландия центровете за данни вече поглъщат около 22% от цялото електричество, спрямо средни 2–3% за повечето страни в ЕС. Новите връзки към мрежата в Дъблин бяха спрени преди четири години, а в Амстердам бе въведен мораториум за нови обекти, докато във Франкфурт преносната мрежа среща затруднения при включване на допълнителни мощности.
Структурата на европейската енергетика допълнително усложнява проблема. Континентът разчита в голяма степен на възобновяеми източници, чието производство варира в зависимост от времето и изисква развита система за съхранение, за да осигури стабилно електрозахранване за сървърите. През 2024 г. бяха ограничени и неизползвани около 72 тераватчаса възобновяема електроенергия поради капацитетни ограничения на инфраструктурата. Вимерс от Техническия университет в Берлин предупреди: „Центровете за данни се нуждаят от енергия днес, а малките ядрени реактори няма да могат да осигурят значителна мощност преди средата на 30-те години“ — мнение, което илюстрира времевия разрив между потребностите и наличните решения.
Отговорът на частните технологични компании вече се вижда извън Европа. Фирми като Meta, Microsoft, Google и Amazon са осигурили над 10 гигавата капацитет от малки модулни реактори (SMR) в САЩ, като първите доставки се очакват между 2028 и 2032 г. В Китай реакторът Linglong One е планиран за търговска експлоатация в рамките на настоящата година. SMR се произвеждат в заводски условия, построяват се по-бързо и един блок може да доставя до 470 мегавата, което ги прави подходящи за захранване на големи центрове за данни. В Европа към момента няма лицензирана концепция за малък модулен реактор, френският прототип не се очаква преди 2030 г., а британската програма е планирана за средата на 2030-те години.
Европейската комисия предприе мерки за подкрепа с гаранции от 200 млн. евро, но експертите остават скептични относно бързото разгръщане на SMR в голям мащаб. Анализи сочат, че малките ядрени реактори едва ли ще осигурят значителна енергия за Европа преди 2050 г. и няма да са икономически конкурентни без серийно производство на стотици реактори. Допълнителна пречка са политическите съпротивления: държави като Германия, Австрия и Люксембург се противопоставят на разширяване на ядрената енергетика, а германските власти посочват рискове, свързани с радиоактивни отпадъци и предотвратяване на разпространението на ядрени материали.
Наличните алтернативи дават частични, но несигурни решения. Подобряване на съхранението в батерии, въвеждане на гъвкаво ценообразуване и планиране на изчислителни натоварвания в периоди на силен вятър и слънце могат да намалят напрежението върху мрежите. Въпреки това, при продължителни периоди на неблагоприятни метеорологични условия възобновяемите мощности трудно ще покрият нуждите, а ядрените проекти ще останат с десетилетни забавяния. В отсъствието на бърз и яснопоследователен отговор, Европа рискува да изостане в осигуряването на необходимата енергия за развитието на изкуствения интелект.


