Развитието на изкуствения интелект изисква огромни изчислителни ресурси, но недостигът на електричество поставя под въпрос амбициите на Европа. Проекти за центрове за данни за 5,8 млрд. евро в Ирландия бяха замразени, въпреки наличието на разрешителни, защото в момента няма достатъчно мощност за захранването им. В Ирландия центровете за данни вече поглъщат около 22% от цялото електричество, спрямо средни 2–3% за повечето страни в ЕС. Новите връзки към мрежата в Дъблин бяха спрени преди четири години, а в Амстердам бе въведен мораториум за нови обекти, докато във Франкфурт преносната мрежа среща затруднения при включване на допълнителни мощности.
Структурата на европейската енергетика допълнително усложнява проблема. Континентът разчита в голяма степен на възобновяеми източници, чието производство варира в зависимост от времето и изисква развита система за съхранение, за да осигури стабилно електрозахранване за сървърите. През 2024 г. бяха ограничени и неизползвани около 72 тераватчаса възобновяема електроенергия поради капацитетни ограничения на инфраструктурата. Вимерс от Техническия университет в Берлин предупреди: „Центровете за данни се нуждаят от енергия днес, а малките ядрени реактори няма да могат да осигурят значителна мощност преди средата на 30-те години“ — мнение, което илюстрира времевия разрив между потребностите и наличните решения.
Отговорът на частните технологични компании вече се вижда извън Европа. Фирми като Meta, Microsoft, Google и Amazon са осигурили над 10 гигавата капацитет от малки модулни реактори (SMR) в САЩ, като първите доставки се очакват между 2028 и 2032 г. В Китай реакторът Linglong One е планиран за търговска експлоатация в рамките на настоящата година. SMR се произвеждат в заводски условия, построяват се по-бързо и един блок може да доставя до 470 мегавата, което ги прави подходящи за захранване на големи центрове за данни. В Европа към момента няма лицензирана концепция за малък модулен реактор, френският прототип не се очаква преди 2030 г., а британската програма е планирана за средата на 2030-те години.
Европейската комисия предприе мерки за подкрепа с гаранции от 200 млн. евро, но експертите остават скептични относно бързото разгръщане на SMR в голям мащаб. Анализи сочат, че малките ядрени реактори едва ли ще осигурят значителна енергия за Европа преди 2050 г. и няма да са икономически конкурентни без серийно производство на стотици реактори. Допълнителна пречка са политическите съпротивления: държави като Германия, Австрия и Люксембург се противопоставят на разширяване на ядрената енергетика, а германските власти посочват рискове, свързани с радиоактивни отпадъци и предотвратяване на разпространението на ядрени материали.
Наличните алтернативи дават частични, но несигурни решения. Подобряване на съхранението в батерии, въвеждане на гъвкаво ценообразуване и планиране на изчислителни натоварвания в периоди на силен вятър и слънце могат да намалят напрежението върху мрежите. Въпреки това, при продължителни периоди на неблагоприятни метеорологични условия възобновяемите мощности трудно ще покрият нуждите, а ядрените проекти ще останат с десетилетни забавяния. В отсъствието на бърз и яснопоследователен отговор, Европа рискува да изостане в осигуряването на необходимата енергия за развитието на изкуствения интелект.