Алергичните прояви, традиционно свързвани с пролетта и началото на лятото, не изчезват автоматично с настъпването на есента. При част от пациентите кихането, запушеният нос, сърбежът в очите и воднистата секреция могат да се запазят или да се усилят през септември и октомври. Промяната на сезона води до смяна на доминиращите алергени: към полените на дървета и треви се прибавят спори на плесени и алергени от домашния прах. В началото на периода с по-интензивно разпространение на респираторни инфекции разграничаването между алергия и вирусно заболяване става по-трудно.
Един от ключовите причинители на есенни поленови реакции е амброзията, която отделя големи количества полен и често предизвиква симптоми далеч от мястото на растеж, тъй като поленовите зърна се пренасят по въздушни течения. При чувствителни хора контактът с такива полени може да предизвика алергичен ринит и конюнктивит с многократно кихане, водниста секреция, запушване на носа, сърбеж в носа и небцето, зачервяване и сълзене на очите. При пациенти с астма сезонното излагане на алергени често се свързва с кашлица, свиркащо дишане и усещане за стягане в гърдите.
Есента създава условия и за повишено присъствие на плесени — паднали листа, влажна почва и растителни остатъци увеличават съдържанието на гъбични спори във въздуха, което обяснява засилването на симптомите след работа в градината или при събиране на листа. Преминаването към повече време в затворени помещения повишава ролята на вътрешните алергени като акарите в домашния прах, които се натрупват в матраци, възглавници, килими и мека мебел. Влажността и лошата вентилация благоприятстват както акарите, така и плесените, докато включването на отоплението може да изсуши въздуха и да раздразни лигавиците. Сравнението с вирусна инфекция се прави по наличието на болки в гърлото, отпадналост и температура; промяната в характера на симптомите изисква внимание и евентуална консултация с медицинско лице.