На 17 април православната традиция отбелязва паметта на двама значими светци. Свети Симеон е възприеман като монах с дълбока вяра, чието служение се случва по време на силни гонения срещу християнството. Според преданието той не се отрекъл от вярата си, дори пред лицето на мъки, и приел мъченичество, което в християнската традиция се разглежда като пример за духовна сила, смирение и вярност. Свети Акакий е представян като епископ, посветил службата си на духовното обучение на паството и утвърждаването на християнския морал, като същевременно проявявал загриженост към нуждаещите се.
С историческия и църковен контекст са свързани различни характеристики на двамата светци. За Свети Симеон е подчертана непоколебимостта в изповядване на Христос и готовността му да понесе страдание заради вярата. Свети Акакий пък е описван като духовен водач в период на утвърждаване на Църквата след ерата на гоненията; като епископ той съчетавал строг аскетизъм със социална ангажираност, стремял се е към помиряване на хората и е възприемал службата си като отговорност пред Бога и общността. Преданието акцентира върху неговата кротост и мъдрост в решаване на конфликти.
Народните вярвания и обичаи, свързани с 17 април, допълват църковното отбелязване на деня. Дъждът в този ден се счита за лошо предзнаменование за влажно лято и „мокра“ пролет, а появата на щурците се възприема като знак за настъпване на пролетта и за начало на активната работа на полето. На празничния ден се спазват строги забрани: не се допуска кавгите, ругатните и всякакви прояви на агресия; не трябва да се отказва помощ, да се проявява ревност, да се разпространяват клюки или да се нанасят вреди на хора, животни и особено на пчели. Традиционно се отдава почит на пчелите и пчеларите — тогава често се изваждат и монтират кошери, а в народното поверие е обичай да се изяде лъжица мед или да се добави към ястие за здраве и благополучие.