На 9 юни 1923 г. в Царство България бе извършен Деветоюнският преврат, в резултат на който бе свалено правителството на Александър Стамийлиски. Действията започнаха в ранните часове и преминаха бързо в столицата и гарнизоните в провинцията. Самият Стамболийски бе заловен няколко дни по-късно и бе убит на 14 юни 1923 г. Превратът и последвалите събития остават в историята като кръвопролитни и с трайни последици за политическата сцена в страната. Датата е също повод за припомняне на по-широкия исторически контекст.
На този ден се отбелязва и Международният ден на приятелството, обявен от Общото събрание на ООН — идея, насочена към укрепване на връзките между хора и народи. През 1815 г. на същата дата бе подписан договор, с който приключва Виенският конгрес; по него Русия анексира Полша, а Швейцария и Холандия получават независимост. През 1909 г. 22-годишната домакиня Алис Хайлър Рамзи стана първата жена, прекосила САЩ с автомобил „Максуел“ — от Ню Йорк до Сан Франциско (3 800 мили, 6 115 км) за 59 дни. По-късни дати, свързани с 9 юни, включват откриването на летище Гетуик през 1958 г. и мирното споразумение между Съюзна република Югославия и НАТО през 1999 г.
Превратът от 1923 г. бе организиран от армейски части под ръководството на Военния съюз и в подготовката участва Народният сговор; Българската комунистическа партия не подкрепи акцията. Действията в София започнаха около 3 часа сутринта, а половин час по-късно бяха активирани гарнизоните в провинцията. За операциите в столицата отговаряха Велизар Лазаров и Дамян Велчев; множество запасни офицери върнаха униформите си и поеха командването на военни части. Лазаров бе обявен за началник на Софийския гарнизон и бе ръководено обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия.
След успешното провеждане на операцията бе формирано ново правителство с председател Александър Цанков, в което влязоха представители на повечето опозиционни сили, с изключение на комунистите. Министрите бяха събрани в дома на Иван Русев на 8 юни вечерта; около 4:30 ч. на следващата нощ Лазаров и Велчев докладваха за успеха. Цар Борис III, след като изчака потвърждение от гарнизоните и реакцията на чуждите посолства, утвърди с указ новото правителство по обяд на 9 юни.
В последните дни и седмици след преврата се прояви остро противопоставяне и репресии. ВМРО участва активно в събитията; дейци на организацията убиха Райко Даскалов и други земеделски водачи и оказаха съдействие на новото управление срещу лявата опозиция. На няколко места се появиха опити за въоръжена съпротива, останали в историята като Юнското въстание; най-масови бяха действията в Плевенско и Шуменско, където почти цял Плевен бе завзет, но липсата на единно ръководство и организация доведе до потушаване от правителствените гарнизони. Стамболийски бе заловен в село Голак на 14 юни, предаден на коменданта на Пазарджик и бе убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов. Под натиск от Коминтерна ръководството на БКП по-късно обяви курс към въоръжено въстание, планирано за септември 1923 г.