Задълженията на държавните болници възлизат на 426 млн. евро, като просрочената част към 31 март 2026 г. е 21 млн. евро, обяви здравният министър Катя Ивкова на пресконференция. Данните бяха представени днес и се отнасят за 64 държавни лечебни заведения. Министърът посочи, че част от натрупаните задължения са резултат от управленски и договорни практики, които ще подлежат на проверка. Министър Ивкова подчерта необходимостта от корекции в управленските практики и каза, че анализът има за цел да укрепи финансовия контрол и прозрачността в болничната мрежа.
По отношение на кредитите бе посочено, че 17 държавни болници са сключили договори с банки за общо 187 млн. лв. Повече от половината от тези кредити са договорени с една и съща банка, а през последното тримесечие още няколко болници са пристъпили към подобни споразумения. Днес се очакват резултатите от анализа на работата на съветите на директорите на всички 64 болници, като бе съобщено, че ще бъде преразгледана методиката за формиране на възнагражденията на членовете на съветите. Министърът отбеляза, че директорите получават средно между 2000 и 4500 евро месечно за участие в съветите.
От началото на годината до края на май звеното „Вътрешен одит“ към Министерството на здравеопазването е извършило 22 проверки, насочени към прилагането на наредбата за лечението с нерегистрирани за употреба лекарства и към договорите за съвместно управление, информира Ивкова. При поискана информация за договорите между болниците и различни изпълнители е установено, че в някои случаи процентните съотношения са в полза на контрагентите, а не на болниците — в отделни договори делението е било 20:80 в ущърб на лечебните заведения. Част от установените резултати бяха сезирани до прокуратурата, Агенцията за държавна финансова инспекция, ДАНС и ДНСК. Тя посочи, че се очакват становищата на контролиращите органи преди предприемането на допълнителни мерки.
На въпрос за евентуални смени на директори министър Ивкова заяви, че е редно да се изчакат отговорите по подадените сигнали от компетентните институции, преди да се предприемат кадрови промени. Тя припомни като приоритети актуализацията и дигитализацията на Националната здравна карта и инвентаризация на болничните легла с цел проверка дали броят им съответства на разрешителните за дейност. Планирана е пълна електронизация на регистъра на болниците, ежедневно наблюдение на движението на леглата по вид и регион и пълен анализ на използваемостта им, с цел прекратяване на практиката на отказ за прием и овладяване на ръста на легловия фонд.