Черното тото остава постоянен проблем в българския футбол. През последните години десетки мачове от Първа и Втора лига, срещи за Купата на България и юношески шампионати бяха маркирани от необичайни залози, резки движения на коефициентите и доклади от звеното по почтеност на УЕФА. Имена като „Верея“, „Несебър“, „Оборище“, „Царско село“, „Струмска слава“, „Ботев“ (Враца), „Марица“, „Септември“ (Симитли) и Ботев Пловдив се появяват многократно в съобщения за съмнителни срещи. Полицията и органите на футбола извършиха акции и разпити, а публичният интерес се засили след големи скандали и обвинения от известни фигури в бранша.
Разминаването между сигналите за спортна почтеност и наказателното право остава ключово предизвикателство. Системите за наблюдение могат да отчетат аномалии в залозите — начин на плащане, концентрация върху конкретен резултат или внезапни промени в коефициентите — но те не назовават организаторите или изпълнителите на евентуална схема. Много проверки приключваха с отказ за образуване на досъдебно производство или без публичен финал, което поражда критики за недостиг на доказателства, спасителни правни празноти и институционално мълчание след шумни сигнали.
Има редица конкретни и публично известни случаи. „Верея“ бе изваден от професионалния футбол през 2019 г. след пет доклада от УЕФА и твърдения за нерегламентирано финансиране от лица, свързвани с международни синдикати; срещу клуба бяха предприети дисциплинарни мерки и прокуратурата образува досъдебно производство по сигнал за предложена облага преди мач от декември 2018 г. През 2019 г. „Черно море“ отстрани шестима играчи след подозрения, последвани от полиграфи; според клуба втори доброволен тест не установи участие в манипулации. Във времената около 2014 г. имаше мащабна полицейска акция, задържания и съдебни производства около „Локомотив“ Пловдив и „Любимец“, при които двама треньори по-късно бяха оправдани.
През последните години имаше и големи клубни санкции по доклади на УЕФА: БФС наложи по 5 000 лева на „Ботев“ (Враца) и „Марица“ Пловдив след три уведомления, а „Несебър“ и „Оборище“ бяха глобени с по 5 113 евро след втори сигнал през 2017 г. В други случаи санкциите нарастват — „Марек“ Дупница първоначално бе наказан със 5 113 евро, а след нови уведомления глобата достигна 107 372 евро. През септември 2025 г. БФС спря правата на 46 футболисти, треньори и служебни лица от Първа и Втора лига и им наложи глоба по 10 000 лева; част от случаите бяха изпратени на прокуратурата, като президентът на съюза посочи, че 10–12 души ще бъдат предадени на разследващите заради залози върху свои мачове.
Има и по-ранни инциденти с международен отзвук: контролата България–Естония през 2011 г. бе анулирана от ФИФА след разкрития за организирана схема за залози, а по-късно се появиха снимки на тогавашния президент на БФС с фигура, свързвана с организирани мачове. По-скоро трагични събития също се свързват с нелегални залози — в делото за убийството на Илиян Филипов разследващите изнесоха данни за продължителни финансови отношения и залози; наблюдаващият прокурор Димитър Молев заяви: „Залозите са започвали от 15 – 20 000 лева, а в определени случаи до няколко…. Да кажем крупни суми“. Президентът на „Славия“ Венцеслав Стефанов пък публично коментира: „Над Илиян Филипов има чадър в Пловдив, явно сериозни хора го закрилят“.
Историята показва повторяем модел: сигнал от УЕФА, проверка от федерацията или полицията, публичен скандал и често край без присъда. Въпреки това броят на сигналите, повтарящите се имена на клубове и последните дисциплинарни мерки демонстрират, че проблемът е системен. Проследяването на паричните потоци и конкретните залози остава ключово за разкриване на евентуални организирани схеми, като само чрез финансови доказателства и координирани разследвания може да се стигне до по-ясни отговори и присъди.