Мъж, който се представя като бивш зависим, разказва, че е започнал да работи като дилър веднага след завършване на осми клас, в периода около 2005–2006 г. Той посочва, че е продавал метамфетамин и марихуана и е превозвал количества от „по половин или един килограм“ в райони като Плевен и Севлиево, носейки стоката в раница. По думите му полицаите не подозират, защото „ми се усмихвах, казвах им „Добър ден““ и това му позволяваше да минава без проблеми. Той признава, че употребата намалява страха: „Когато употребиш, страхът изчезва.“
В интервюто е описан районът около парка „Боримечката“ и квартала „Петър и Павел“, където, според него, трафикът на дрога съществува от десетилетия в близост до спортно училище с много деца. Спомената е и „зелена барака“, използвана за употреба и производство, която впоследствие била премахната, а на нейно място жена изградили двуетажна вила. По думите на мъжа, на мястото се предлагали фентанил, кристал и други смеси; хероин вече нямало. Той описва и личен епизод, когато след употреба се събудил частично облечен на четвъртия етаж в чуждо жилище и комшиита повикали майка му.
По отношение на контактите с органите на реда източникът твърди, че един мъж на име Цветан, който вече не е жив, е работил „за полицията“ и е обучавал момчета да произвеждат наркотици, след което ги е предоставял на служители за отчетност. След арест той бил държан в следствието и бил поставен пред избор да подпише или да отиде в Бойчиновци; мъжът разказва, че се съгласил да стане информатор. Обязаностите, както ги описва, били да посещава заведения и дискотеки и да предоставя информация, докато продължава да продава — дейност, за която според него властите са били наясно. Той завършва с изразено съжаление за нанесените щети и подчертава, че не е продавал на по-малки от себе си.