Под една от площадките на Сахат тепе беше установено разхвърляне на отпадъци — празни бутилки, замърсени пластмасови кутии, опаковки и остатъци от храна. Причината не е нерегламентирано сметище, а човек без постоянен дом, който от известно време обитава мястото и е подредил вещите си върху парапета край площадката. След хранене отпадъците остават върху тревната площ вместо да бъдат поставени в намиращите се наблизо кошчета, което превръща една от по-посещаваните части на хълма в замърсен участък.
Ситуацията около Сахат тепе показва и други признаци на занемаряване. Липсата на поливна система е довела до пожълтяване и изсъхване на големи площи тревна покривка, а по алеите все още има натрупани клони от предишни доброволчески акции, които не са били извозени. Кошчетата за отпадъци често преливат, а тревата вече започва да навлиза в пешеходните трасета. Освен това са регистрирани нови посегателства върху скалите на хълма — графити, които обезобразяват част от емблематичните особености на мястото.
Всичко това породи въпроса за дългосрочната стратегия за поддръжка на пловдивските тепета. Дори когато граждани и доброволци организират почиствания, без постоянна грижа и системни интервенции ефектът остава временен. На фона на замърсените и занемарени участъци, само на няколко метра десетки пловдивчани и туристи спират, за да се насладят на панорамата към града, което допълнително подчертава несъответствието между потенциала на хълма и настоящото му състояние.