В условията на по-умерено търсене на пътувания и промяна в предпочитанията за Великден, все повече българи и чужденци търсят алтернатива на бързите туристически пакети. Концепцията Slow Tourism, в превод бавен туризъм, предлага да се остане на едно място за по-дълго и да се вникне в ежедневието на местната общност. Вместо да се обикалят множество забележителности за няколко дни, последователите на движението предпочитат пътуване с влак или велосипед, настаняване в семейни къщи и запознаване с регионалните практики и храни.
Основните принципи на бавния туризъм се фокусират върху качество пред количество, по-нисък екологичен отпечатък, автентично преживяване и устойчивост на местната икономика. Придвижването с влак, пеш или велосипед се разглежда не само като трансфер, а като част от пътешествието. Настаняването в малки къщи за гости и храненето с местни продукти дават възможност за разговори с домакините и за опознаване на традициите. Финансовото въздействие е пряк: средствата остават в общността и подпомагат съхранението на местни сортове, породи и занаяти.
В България движението няма официален „етикет“, но има реални територии, където бавният туризъм е утвърден избор. Родопите и Странджа са посочвани като най-типичните примери: малки махали, къщи за гости, домашна кухня и разговори край огъня. Конкретни предложения включват района около Триградското ждрело, Ягодинската пещера и Дяволското гърло, както и населените места в Източните Родопи като Златоград, Момчилград и Арда. Като бавно пътуване се посочва и Родопската теснолинейка от Септември до Добринище — маршрут от 125 км, изминаван за около пет часа с множество впечатляващи пейзажи и възможности за спирки във Велинград и Якоруда.
Международният контекст показва разпространение на идеята из Европа и извън нея. В Гърция град Йоанина е официално признат като бавен град, разположен на брега на езерото Памвотида, с възможности за лодочни разходки до острова на Али паша и пешеходни турове в крепостта Кастро. Острови като Итака, Аморгос, Китнос и Карпатос, а също и полуостров Пелопонес предлагат условия за пътуване далеч от масовия туризъм. В Турция първият признат бавен град е Сеферихисар (провинция Измир) с органични пазари и древния Теос; в страната вече са около 25 подобни населени места. Италия остава водеща с над 70 града в мрежата Cittaslow, основно в Тоскана и Пулия.
Историческите корени сочат към движението за бавна храна: през 1986 г. Карло Петрини организира протест срещу откриването на „Макдоналдс“ край Испанските стълби в Рим, което довежда до появата на Slow Food. През 1999 г. в Италия е създадена международната мрежа Cittaslow с логото на охлюва като символ на „бавността“. Философията подчертава, че „Туристът тук не е консуматор, а гост“, и поставя акцент върху дългосрочната полза за местните общности, опазването на природата и културното наследство като устойчив модел за развитие на туризма.