През 2023 г. България регистрира значително по-висок общ стандартизиран коефициент на смъртност в сравнение със средноевропейския показател. Данните на Евростат, анализирани от икономистите в ИПИ, показват, че у нас коефициентът е 1455,3 на 100 хил. души, при 963,4 в ЕС. Основната тежест върху общата смъртност се дължи на сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, които формират най-голям дял от случаите. В статията се посочва, че част от тези смъртни случаи могат да бъдат предотвратени чрез по-ефективни мерки за превенция и скрининг.
Структурата на смъртността в България се откроява ясно от европейските тенденции. Болестите на кръвообращението формират около 62% от смъртните случаи у нас спрямо 32,8% в ЕС, докато ракът е втори с 16,7% при 23,9% в общността. Болестите на дихателната система заемат 4,9% от смъртността у нас спрямо 7,8% в ЕС. По отношение на стандартизирания коефициент за сърдечносъдови заболявания, той е три пъти по-висок в България – 923,1 на 100 хил. души срещу 312,9 в ЕС, което потвърждава дисбаланса в епидемиологичния профил.
Анализът посочва няколко причини за по-високата смъртност от сърдечносъдови заболявания: здравословното състояние на населението, рискови фактори в околната среда, както и пропуски в здравната политика и устройството на системата. Откроява се парадокс: страната има много болници и е сред лидерите по брой болнични легла, клиничните пътеки за сърдечни заболявания са сред най-често използваните, но смъртността от тях остава висока. Ниската ефективност на профилактиката, късното откриване на заболяванията, недостатъчното проследяване на пациентите и бавният достъп до спешна помощ се посочват като ключови проблеми.
В доклада „Здравен профил на България за 2025 г.“ е отбелязано и един по-неочакван ефект: „Високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания в България създава значима динамика на конкуриращи се рискове, която фундаментално променя епидемиологичния профил на други основни незаразни заболявания, по-специално рака. Тази динамика, при която значителна част от населението умира от сърдечно-съдови инциденти, преди да достигне напреднала възраст, когато рискът от рак е най-висок, оказва пряко влияние върху наблюдаваните модели на раковите заболявания.“ При това раковите заболявания имат стандартизиран коефициент 83,8 на 100 хил. души у нас спрямо 62,9 в ЕС. Въпреки увеличаването на разходите за медикаменти и терапии, резултатите не се подобряват и планираните скринингови програми за най-често срещаните видове рак все още не са реализирани.
Данните очертават посоките, към които да се насочат усилията на здравната политика: ранно откриване, по-ефективна профилактика, по-добра координация на грижата и ускорен достъп до спешна помощ. Част от смъртността може да бъде предотвратена с навременно и адекватно лечение, но то е възможно само ако заболяванията бъдат разпознати и лекувани навреме. Статистиката ясно показва кои са приоритетите за следващите години и къде трябва да се акцентира инвестицията в здравеопазването.