Данните от първото тримесечие на 2026 г. показват драматична промяна на българския пазар на жилища: разходите за строителство и крайните цени на жилищата продължават да растат значително, докато обемът на сключваните сделки рязко намалява. Националният статистически институт (НСИ) и Евростат регистрираха двуцифрени годишни увеличения на цените, но физическата активност на купувачите се охлажда. На тримесечна база броят на регистрираните продажби в страната е спаднал с 19.8%, а на годишна база общото свиване е 18.5%, което очертава съществен отлив на търсене в началото на 2026 г.
Пловдив се откроява като аномалия сред големите градове: общият брой сделки в града остава почти непроменен на годишна база (-0.6%), благодарение на силно пренасочване към новото строителство. Цените на съществуващите апартаменти в Пловдив са нараснали с 15.2% годишно, докато цените на новото строителство се задържат при скромен ръст от 1.9% и бележат леко поевтиняване спрямо края на 2025 г. (около -0.3%). Броят на продажбите на нови жилища в Пловдив скача с 29.2%, компенсирайки срив от 23.4% при сделките със старо строителство.
Илюстративно за националната картина е разминаването между брой и стойност на сделките. На тримесечна база общата стойност на продажбите намалява с 11.8%, а на годишна — с 5.0%, което е значително по-малко от упадъка в броя на трансакциите. Това означава, че средните цени на сделките са нараснали, тъй като по-малко сделки се сключват на по-висока средна стойност. Регионално ударът е най-тежък по Черноморието: Бургас отчита спад от 30.5% на годишна база, а Варна — 27.6% (с тримесечен спад от 30.4%). В София броят сделки намалява с 19.2% на годишна база, а в Стара Загора — с 24.9%.
Като корен на тези ценови аномалии се посочва сериозното поскъпване на строителните разходи. Евростат отчита, че в периода 2015–2025 г. производствените цени в строителството в България са нараснали с 166.1%, при обща инфлация в страната за същия период от 55.3%. За ЕС средното увеличение е 48.2%, като най-големите годишни скокове бяха през 2021 г. (+5.8%), 2022 г. (+12.2%) и 2023 г. (+6.9%), а темпът се забави до +2.3% през 2024 г. и +1.3% през 2025 г. Този натиск върху разходите се пренася върху крайните цени и ограничава достъпността, което води до спад от близо една пета в обема на сделките. Данните на Агенция по вписвания потвърждават наблюдаваните тенденции, а пълният ефект от промените ще стане ясен с публикуването на данните за второто тримесечие на 2026 г.