Поредицата от нападения с дронове срещу търговски кораби в Черно море в началото на октомври постави въпроса за сигурността на морските подходи към България само дни преди президентските избори на 25 октомври. На 6 и 13 октомври бяха поразени няколко плавателни съда в българската изключителна икономическа зона и в близост до териториалните води; два кораба потънаха, имаше пострадали и изчезнали моряци, а бяха организирани спасителни операции от българските институции. Подобни инциденти бяха регистрирани и в райони близо до румънското крайбрежие.
Ескалацията бе отнесена и на международно равнище: бяха проведени разговори между българското ръководство и партньори от Алианса и Европейската комисия. Българското правителство поиска техническа и съюзническа подкрепа за изясняване на обстоятелствата и за засилване на наблюдението над морето и въздушното пространство. По време на контактите бяха повдигнати теми за укрепване на отбранителните способности и за общи мерки за защита на източния фланг на Алианса, а бе предложено и международно усилие за налагане на мораториум върху атаките срещу цивилното корабоплаване.
Правните аспекти на инцидентите бяха изтъкнати като ключови за възможната реакция на съюзниците. Бяха припомнени разликите между териториалните води, които се простират до 12 морски мили от брега, и изключителната икономическа зона, която може да достигне до 200 морски мили. В икономическата зона се упражняват суверенни права и юрисдикция по отношение на ресурсите, но тя не се третира като част от държавната територия по начина, по който са териториалните води; поради това нападения срещу чужди търговски кораби в ИИЗ не задействат автоматично член 5 от Вашингтонския договор. Въпреки това бе посочено, че подобни атаки повишават риска от нови инциденти и изискват координация с Румъния, Турция и другите съюзници.
Кризата намери отражение и в президентската кампания, където кандидат-президентските двойки предложиха различни подходи. Кандидатът Андрей Гюров и съпартиецът му Георги Кандев настояха за по-категорична позиция относно отговорността за нападенията и за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност. От лагера на Илияна Йотова и Кирил Вълчев бе изразено предпочитание към дипломация, международна координация и усилия за ограничаване на ударите срещу цивилното корабоплаване. Правителствените действия бяха описани като стремеж към професионален и предпазлив подход в обстановката преди вота.
Двама социолози коментираха възможните политически последици и сигурността. Проф. Боян Знеполски оцени, че „събитията в Черно море от последните дни няма да повлияят съществено на хода на кампаниите“, като посочи, че нагласите вече са формирани. Доц. д-р Алексей Пампоров посочи увеличаване на атаките в региона, позовавайки се на данни на Windward — 23 инцидента през първата половина на 2026 г. и приблизително 86 за периода юли–септември, което според него показва ръст на честотата. Той подчерта необходимостта от технически доказателства при установяване на извършителите и обърна внимание, че забавяне на разследванията може да увеличи политическото напрежение, докато бързи и убедителни резултати биха успокоили обществото.