Майк Финке, опитен астронавт на НАСА, през януари внезапно изгуби способността си да говори за около 20 минути, докато пребиваваше на Международната космическа станция. Състоянието възникнало вечерта преди планувана космическа разходка и предизвикало притеснение у него, макар да не е усещал болка. „Появи се напълно неочаквано. Беше невероятно внезапно“, каза наскоро Финке пред Associated Press. Колегите му незабавно реагираха: „Екипажът веднага видя, че съм в беда. Само за секунди всички се включиха в действията“. В резултат мисията на екипажа бе съкратена и Финке бе върнат на Земята заедно с още трима астронавти.
Решението за прибиране бе обявено като връзка с „сериозно медицинско състояние“ от администратора на НАСА Джаред Айзъкман. Crew‑11 се завърна безопасно на Земята на 15 януари — осем дни след инцидента — което не представляваше спешна евакуация в рамките на часове, а планирано ранно връщане. По този начин на станцията остана тричленен екипаж. НАСА не разкрива подробни медицински данни, в съответствие с политиката за защита на личната информация на астронавтите; Финке потвърди, че причината за преждевременното прибиране е медицинска, но не оповести диагноза и предположи, че симптомите вероятно са свързани с условията в Космоса.
Космическата среда влияе на човешкото тяло по различни начини и рисковете са категоризирани в пет основни области: радиация, изолация, разстояние, микрогравитация и враждебна среда. Безтегловността променя кръвообращението — течностите се придвижват към главата и причиняват подуване в горната част на тялото. В едно изследване от 2019 г. при 11 здрави астронавти при шестима е установен застой или обратен кръвоток, един е развил кръвен съсирек, а друг е имал частичен тромб. „Космическата среда може да бъде инвалидизираща и натоварванията в Космоса засягат практически всяка част от човешкото тяло“, посочва д-р Фархан Асрар. Той допълва, че някои нарушения в кръвообращението могат да предизвикат временна загуба на реч и обяснява състоянието преходна исхемична атака (ПИА) като възможен механизъм.
След инцидента на борда бе използван ултразвуков апарат за оценка на състоянието на Финке, вероятно под ръководството на специалисти от Центъра за управление на полетите. Дълготрайният престой в Космоса над шест месеца носи допълнителни рискове — загуба на костна и мускулна маса, намален обем на кръвта, отслабване на имунната система и нарушения в сърдечносъдовата функция. По думите на Асрар една от най‑сериозните опасности е радиацията, която крие риск от онкологични заболявания и увреждане на централната нервна система.
За полети към Марс възможността да се прибере пациент на Земята ще бъде значително ограничена заради дистанцията и забавената комуникация. Бившият астронавт и лекар Скот Паразински оцени реакцията на НАСА като професионална и посочи, че близостта до Земята е предимство за МКС, тъй като често е по‑добре пациентът да получи грижи на място. В бъдещи мисии е предложено в екипажите да бъдат включвани медицински специалисти; Айзъкман също подчерта, че това би било „допълнително предимство“. НАСА вече експериментира с „органни чипове“ и проби от костен мозък по време на Artemis II, а директорът на биологичните и физични науки Лиса Карнел заявява, че целта е да се създава персонализиран медицински профил за всеки астронавт „Да знаем, преди да тръгнем“. Паразински заключава, че предстои да се намерят решения как да се поддържа здравето на екипажите при продължителни мисии и как безопасно да бъдат върнати към земната гравитация.