Национално представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 17 и 23 юли сред 1 000 пълнолетни граждани, показва положителен баланс в обществените оценки за правителството през първите му 100 дни, но и висока степен на поляризация. Според данните 42% от анкетираните дават положителна оценка за работата на кабинета, докато 33% са с отрицателна оценка. Личният рейтинг на министър‑председателя е по‑висок — 48% доверие спрямо 31% недоверие. Социологът Боряна Димитрова коментира, че към момента високият личен рейтинг на премиера компенсира част от критиките към правителствената работа и че „след първите 100 дни хората все повече ще оценяват управлението по конкретните резултати“.
Изследването посочва основните тревоги на гражданите: ръстът на цените, корупцията, здравеопазването и пътната безопасност. По думите на Димитрова при тези теми има най‑голямо разминаване между значимостта на проблемите и обществената оценка за ефективността на предприетите мерки. Тя обобщи, че „ахилесовата пета на правителството са конкретните политики за решаване на ежедневните проблеми на хората“. Проучването отчита и високо доверие към президента Илияна Йотова — 50% одобрение срещу 29% неодобрение. Социологът уточни, че изследването е приключило ден преди Йотова да обяви официално своята кандидатура за президент, затова резултатите отразяват оценката ѝ като действащ държавен глава.
Димитрова посочи няколко фактора, които могат да повлияят на бъдещата подкрепа за държавния глава, сред които взаимодействието с изпълнителната власт и датата на вота. Тя отбеляза, че президентът и правителството вече се възприемат като част от едно политическо управление и евентуално нарастване на критиките към кабинета може да се отрази и върху доверието към държавния глава. По думите ѝ насрочването на изборите за 25 октомври вероятно цели кампанията да приключи преди зимния период, когато се засилва напрежението, свързано с цени и енергийни разходи.
Проучването регистрира и подобрение в отношението към Народното събрание — доверието към институцията достига около 20%, най‑високото ниво от 2011 г. насам, но отрицателните оценки остават доминиращи. Димитрова коментира, че парламентът е „в сянката“ на изпълнителната власт и пред депутатите стои предизвикателството да възстановят общественото доверие. При евентуални парламентарни избори управляващите запазват значителна електорална преднина, което според социолога се дължи на все още високия кредит на доверие към кабинета и липсата на консолидирана опозиция. Изследването отчита и, че председателите на Народното събрание следват общия рейтинг на институцията, а за настоящия председател Михаела Доцова се констатира сравнително висока степен на неразпознаваемост. Сред лидерите на партиите най‑високо доверие е регистрирано към министър‑председателя Румен Радев, докато най‑ниско доверие отчитат данните за лидера на ДПС Делян Пеевски, където социолозите отбелязват поляризация дори сред собствените му избиратели.