Изкуственият интелект премина от дългосрочен фактор към елемент, който вече оформя дебата за паричната политика. Финансовите институции започнаха да възприемат AI като структурна промяна от мащаба на електрификацията или интернет, която може да засегне инфлацията, нивата на лихвите и инструментите за тяхното управление. Това преосмисляне е наблюдавано едновременно в няколко централни банки и на финансовите пазари, където анализаторите и мениджърите на активи вече включват технологиите в макроикономическите си прогнози и търговски стратегии.
Европейската централна банка предприе конкретни стъпки в тази посока. В публикация от 21 април 2026 г. икономисти във Франкфурт съобщиха, че от края на 2022 г. модел за машинно обучение е бил вграден в аналитичния инструментариум, използван за подготовка на решенията на Управителния съвет. Моделът обработва около 60 показателя — инфлационни очаквания, разходен натиск, реална икономическа активност и финансови условия — и се актуализира няколко пъти на тримесечие; резултатите са били тествани в реално време. В отчетите моделът е посочвал възходящи рискове за базисната инфлация през второто и четвъртото тримесечие на 2025 г., с крайни стойности приблизително 20 базисни пункта над официалните прогнози на Евросистемата. „Изкуственият интелект може да помогне за проследяване на инфлационните рискове в реално време“, пишат авторите.
В Германия инструментите също бяха разширени. На конференция на 9 декември 2025 г. гуверньорът на Бундесбанк Йоахим Нагел потвърди, че институцията използва широк набор от приложения на AI за подобряване на анализа и подпомагане на работните процеси. Сред използваните решения се открояват текстови интелигентни асистенти, автоматизиран анализ на документи и моделът MILA, който оценява комуникациите на централните банки в еврозоната. В същото време в САЩ промяната е по-концептуална: във Федералния резерв дебатът отразява въпросите как AI влияе на основните елементи на паричната политика и на потенциалната производителност.
Някои висши служители на Фед изразиха директни становища по темата. Членът на Управителния съвет Кристофър Уолър отбеляза, че технологията се внедрява по-бързо от персоналните компютри, интернет или смартфоните и че въпросът за производителността вече е в центъра на дебата: „Ключовият въпрос е дали AI ще допринесе за възраждане на ръста на производителността. Всеки устойчив растеж над 2% ще подкрепи нарастването на реалните доходи и жизнения стандарт без инфлационен натиск. Надява се да го постигне“, каза Уолър. На форума Euro20+ през ноември 2025 г. заместник-председателят Филип Джеферсън подчерта двойствения ефект на технологиите: „AI може да окаже възходящ натиск върху определени ценови категории, тъй като много фирми се стремят да мащабират технологията. Освен това изисква центрове за данни, които се конкурират за земя, енергия и други ресурси“, посочи той.
Реакциите на финансовите пазари показват разнопосочни очаквания. Големите мениджъри на активи и икономисти вече отразяват AI в прогнозите си; част от пазара вижда AI като дезинфлационен фактор, който би понижил цените и лихвите при траен ръст на производителността. Представител на Northern Trust, Майк Хънстад, изрази мнение, че AI може да бъде един от най-значимите положителни шокове от страна на предлагането. Други експерти, сред които икономисти от Oxford Economics и аналитични екипи на Goldman Sachs, предупреждават, че инвестицийните вълни и повишеното търсене на енергия за центрове за данни могат да предизвикат временен инфлационен натиск и да повишат доходността по облигациите. В заключение остава открит въпросът за последователността: дали първо ще се проявят печалбите в производителността или инвестиционният бум, от които ще зависи посоката на паричната политика.