Агнешките животни в производствените стопанства се предлагат средно между 5 и 7 евро за килограм живо тегло, но крайната цена в магазина се формира след редица междинни етапи, обясниха запознати пред медията. Пряката търговия от кошарите е забранена по действащите регламенти, въпреки че в обяви в интернет платформи се срещат оферти и някои фермери работят с постоянни клиенти. Повечето животни се насочват към кланици, където се изкупуват средно около 6 евро/кг живо тегло; в края на седмицата и пред празници тази цена може да достигне и 10 евро, което след това влияе върху цената на дребно.
Теодор Шолеков, собственик на голям месарски магазин в Карлово, посочи, че той купува агнешко от кланица в Пловдивска област, където животните са постъпили на 6–7 евро/кг живо тегло. „Аз вземам месото от кланицата по 15.00–15.50 евро/кг. В момента го продавам по 18 евро, това е по-малко от 20 процента на килограм отгоре. Предлагането е на порции – плешка, бут, кой както иска. Ние си ги транжираме месото“, обясни Шолеков. Той допълни, че цените са значително по-високи спрямо миналия сезон; според него разликата е особено осезаема, като посочи и удвояване на разхода за карантия.
В Родопите фермери също докладват за цена около 7 евро/кг живо тегло. Даниела Чакърова – Дънди от село Проглед в Чепеларско продава агнета с тегло 25–28 кг, които купувачите намират за по-поносим вариант като крайна цена, и обясни, че каракачанските й овце са предпочитани заради по-дребния си ръст. Тя има стадо от около 150 овце, от които 100 са майки, отглежда и 20 кози. Даниела работи като ски инструктор в Пампорово и признава, че сезонната й работа подпомага финансирането на фуража; независимо от здравословен проблем продължава да ръководи стадото. Известни стопани в Смолянско също изкупуват и продават на подобни цени.
Проблемите в сектора се дължат и на драстичен спад в броя на овцете през последните 4–5 години, посочи Румен Стоянов, фермер от Калофер и председател на Организацията на развъдчиците на автохтонни породи. По думите му стадата са намалели с около 45 процента – от около 1 милион до под 500 000 животни; в пострадалите от шарката райони има села без нито една овца. „Не очаквам в следващите години картината да се промени към по-добро. Тези хора вече няма да се върнат към животновъдството. При унищожаването на стадата държавата им плати по 315 лева на животно, което не отговаря на реалната стойност“, каза Стоянов и посочи, че възстановяването зависи от държавни мерки като безлихвени заеми за млади стопани.
За потребителите важни са и проверките на качеството на агнешкото месо при покупка. Специалисти препоръчват да се наблюдава цвят и консистенция: прясното месо е светлорозово до червено, мазнината бяла и твърда; старото става по-тъмно и има жълтеникав, лепкав слой. Замразяваното и размразяваното месо обикновено е по-бледо и отделя повече сок. Натиск с пръст показва еластичност – бързо запълване на вдлъбнатината е признак за по-добро качество. Също така се следи за мирис и официалния печат – синият печат свидетелства за проверено българско произходно месо, а червен често се използва за вносно.