Парламентарната правна комисия одобри на второ четене проекта на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, който трябва да уреди представителството на интереси пред публичните власти. Текстът бе внесен от група депутати от ГЕРБ, начело с бившия министър на правосъдието Георги Георгиев, и бе приет с гласовете на депутати от ГЕРБ и ПП‑ДБ по време на почивка в пленарното заседание. Очаква се проектът да бъде внесен за разглеждане в пленарна зала още утре. Приемането на закона е условие за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, което превърна предложението в предмет на политически спор и засили напрежението преди предизборната кампания.
Проектът предвижда създаване на регистър за прозрачност, в който да се вписват лица, които системно представляват интереси по занятие, по търговски начин, за трети лица и срещу възнаграждение. Въпреки това от обхвата на задължението са изключени широк кръг лица — сред тях са адвокати, професионални и съсловни сдружения, работодателски организации. По предложение на Висшия адвокатски съвет беше уточнено, че изключението се отнася за адвокатите в рамките на упражняването на професията им, в частност при даване на устни и писмени консултации и становища по правни въпроси. Георги Георгиев посочи, че законът не е формулирал адвокатите като извън кръга на представители, а като лица, които не са длъжни да се вписват в регистъра.
Относно възможността за заобикаляне на изискванията Георгиев заяви: „Но всеки представител (лобист) е длъжен да декларира дали действа от свое име или от името на другиго. Така, ако адвокатът е ангажиран от голяма корпорация или друг, който иска да прокара определена теза в закон, всъщност лобистът е именно този, който е наел адвоката.“ По думите му при изработването на текстовете е следван принципът, че от обхвата следва да са изключени лица, предвидени в Конституцията като упражняващи и защитаващи основни права на гражданите.
Неправителствените организации изразиха остри възражения срещу текста. „Български център за нестопанско право“ посочи, чрез становище на Захари Янков, че изключението за работодателските организации вече позволява няколко бизнеса да формират представително сдружение и да лобират чрез него, а разширяването с адвокатската професия може да позволи на бизнеса да наема адвокати, които да прокарват интересите им и така да се заобикаля задължението за регистрация. Асоциацията на европейските журналисти – България и Програма „Достъп до информация“ предупредиха, че законът „смесва лобистка дейност с легитимни форми на гражданска активност, като участие в консултации, експертни становища и дори журналистическа работа“ и създава „неравнопоставеност в обществения дебат“ между гражданските организации и изключените по текста групи.