На 20 септември 1916 г. бе издигната кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. Инициативата бе приписана на професор Иван Шишманов, а в някои източници — на председателя на БАН Иван Евстратиев Гешов. По това време Вазов вече имаше известност в Швеция: романът „Под игото“ бе преведен на шведски през 1895 г. от д-р Алфред Йенсен, който впоследствие стана член на Нобеловия комитет и през 1912 г. бе изпратен в България да се срещне с учени и писатели.
В спомените на Иван Шишманов се посочва, че при посещението на Алфред Йенсен в България представители на литературния кръг „Мисъл“ са изразили критика към Вазов. Смята се, че мненията, предадени на шведския преводач и член на комитета, са могли да повлияят на оценката на кандидатурата. Допълнително влияние имало и личното обкръжение на Йенсен: той бе преводач и близък приятел на Пенчо Славейков и първоначално възнамерявал да предложи за наградата именно Славейков, но смъртта на поета осуетила тази възможност.
В крайна сметка през 1917 г. Нобеловата награда за литература не бе присъдена на Иван Вазов, а на шведския поет Вернер фон Хайденщам. В историческата справка за българските номинирани за този приз влизат имената на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова и Йордан Радичков. До днешна дата обаче нито един български писател не е получавал Нобелова награда за литература.
Фернандо Магелан е представен в отделна част от съдържанието като португалско-испански мореплавател, организирал експедиция, довела до първата околосветска обиколка. Той тръгва от Санлукар на 20 септември 1519 г. с флотилия от пет кораба. В находчивите условия на плаването Магелан използва слънчеви наблюдения за определяне на ширината, но не разполага с надеждни средства за дължина. Експедицията достига до Тихия океан, през който минава след дълго и тежко плаване; Магелан загива на остров „Матан“ на 27 април 1521 г. Част от екипажа, воден впоследствие от Хуан Себастиан де Елкано, довършва пътешествието и през 1522 г. се връща в Испания с кораба „Виктория“ и с товар от подправки.
В материала са включени и кратки биографични бележки за две актриси. Ралица Паскалева е родена на 20 септември 1989 г. в Русе в семейството на Даниела и Красимир Паскалеви. Образованието ѝ минава през СОУПНЕ „Фридрих Шилер“ в Русе и „Първа езикова гимназия“ във Варна, приета е в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Още преди да завърши академията през 2012 г., започва да снима в сцени от български и чуждестранни продукции; сред филмовите ѝ проекти е „In The Name of The King 3“ (2014), където играе принцеса Арабела, а в национални телевизионни продукции е участвала в „Столичани в повече“ и „Откраднат живот“. Завършила е ускорен курс Film Acting в NYFA (La Fémis, Париж) и преподава актьорско майсторство.
София Лорен е посочена като световноизвестна италианска актриса, чиято кариера обхваща над 80 екранизации и почти шест десетилетия в киното. Тя е носителка на множество международни награди, включително престижни призове от Кан, Венеция, Москва и Берлин, пет Златни глобуса и два Оскара — „Най-добра главна женска роля“ за чуждоезичен филм („Чочарка“, 1961) и почетен „Оскар за цялостно творчество“ (1991). През 1999 г. Американският филмов институт я включи сред най-големите звезди на класическото холивудско кино.