На този ден: Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда за литература
На 20 септември 1916 г. бе издигната кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. Инициативата бе приписана на професор Иван Шишманов, а в някои източници — на председателя на БАН Иван Евстратиев Гешов. По това време Вазов вече имаше известност в Швеция: романът „Под игото“ бе преведен на шведски през 1895 г. от д-р Алфред Йенсен, който впоследствие стана член на Нобеловия комитет и през 1912 г. бе изпратен в България да се срещне с учени и писатели.
В спомените на Иван Шишманов се посочва, че при посещението на Алфред Йенсен в България представители на литературния кръг „Мисъл“ са изразили критика към Вазов. Смята се, че мненията, предадени на шведския преводач и член на комитета, са могли да повлияят на оценката на кандидатурата. Допълнително влияние имало и личното обкръжение на Йенсен: той бе преводач и близък приятел на Пенчо Славейков и първоначално възнамерявал да предложи за наградата именно Славейков, но смъртта на поета осуетила тази възможност.
В крайна сметка през 1917 г. Нобеловата награда за литература не бе присъдена на Иван Вазов, а на шведския поет Вернер фон Хайденщам. В историческата справка за българските номинирани за този приз влизат имената на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова и Йордан Радичков. До днешна дата обаче нито един български писател не е получавал Нобелова награда за литература.
Фернандо Магелан е представен в отделна част от съдържанието като португалско-испански мореплавател, организирал експедиция, довела до първата околосветска обиколка. Той тръгва от Санлукар на 20 септември 1519 г. с флотилия от пет кораба. В находчивите условия на плаването Магелан използва слънчеви наблюдения за определяне на ширината, но не разполага с надеждни средства за дължина. Експедицията достига до Тихия океан, през който минава след дълго и тежко плаване; Магелан загива на остров „Матан“ на 27 април 1521 г. Част от екипажа, воден впоследствие от Хуан Себастиан де Елкано, довършва пътешествието и през 1522 г. се връща в Испания с кораба „Виктория“ и с товар от подправки.
В материала са включени и кратки биографични бележки за две актриси. Ралица Паскалева е родена на 20 септември 1989 г. в Русе в семейството на Даниела и Красимир Паскалеви. Образованието ѝ минава през СОУПНЕ „Фридрих Шилер“ в Русе и „Първа езикова гимназия“ във Варна, приета е в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Още преди да завърши академията през 2012 г., започва да снима в сцени от български и чуждестранни продукции; сред филмовите ѝ проекти е „In The Name of The King 3“ (2014), където играе принцеса Арабела, а в национални телевизионни продукции е участвала в „Столичани в повече“ и „Откраднат живот“. Завършила е ускорен курс Film Acting в NYFA (La Fémis, Париж) и преподава актьорско майсторство.
София Лорен е посочена като световноизвестна италианска актриса, чиято кариера обхваща над 80 екранизации и почти шест десетилетия в киното. Тя е носителка на множество международни награди, включително престижни призове от Кан, Венеция, Москва и Берлин, пет Златни глобуса и два Оскара — „Най-добра главна женска роля“ за чуждоезичен филм („Чочарка“, 1961) и почетен „Оскар за цялостно творчество“ (1991). През 1999 г. Американският филмов институт я включи сред най-големите звезди на класическото холивудско кино.
