Близо 50 000 души в Европа са загубили живота си вследствие на самоубийство през 2023 г., посочва материалът, като отбелязва и данните за България: 453 смъртни случая и коефициент на смъртност 6,57 на 100 000 души, което е под средното за ЕС от 10,4 на 100 000. В текста психологът Биляна Караджова коментира причините, видимите сигнали и ролята на околните в превенцията. Тя поставя акцент върху това, че зад статистиката стоят лични трагедии и че реакцията на близките и обществото често определя дали страданието ще бъде разпознато и адекватно подкрепено.
Караджова обяснява, че причините за суицидни мисли рядко са еднофакторни и обикновено са резултат от натрупване на различни външни и вътрешни компоненти. Емоционалното изтощение може да изкриви възприемането на ежедневни трудности, превръщайки ги в непоносими. В списъка ѝ влизат житейски кризи като загуба на близък, раздяла, системен тормоз и продължителни конфликти, както и финансов срив или професионален провал, придружен от отхвърляне от общността. Тя отбелязва също, че в някои случаи причината може да е физиологична — хормонални дисбаланси или органна дисфункция — и затова е важно да се изследват и медицинските фактори.
Според интервюираната зависимостите — алкохол, наркотици, хазарт — често съпътстват и ускоряват деструктивния процес, тъй като притъпяват обективното мислене и увеличават импулсивността. Караджова посочва типични признаци, които близките трябва да следят: отдръпване, изолация, промени в съня и апетита, загуба на интерес към преди важни занимания и директни или непреки фрази като „по-добре да ме няма“ или „няма смисъл да ме има“. Особено тревожни са измежду подхвърлянията и плановете за прекратяване на живота. Тя призовава чувствителността и вниманието на близката среда като ключ към навременното откриване на риска.
Караджова препоръчва при установяване на сигнали близките да започнат с разговор, изслушване и подкрепа без оценка, без да се опитват да заместят специалист. „Не си сам. Искам, интересува ме какво се случва с теб. Искам да те чуя и съм готова да остана до теб толкова, колкото имаш нужда,“ казва тя като пример за подходящо послание. Споменато е, че пряк въпрос като „Случва ли ти се да мислиш, че не искаш да живееш?“ не увеличава риска, а намалява тревожността; това е и наблюдение, известно от Световната здравна организация. Психологът обръща внимание на това, че мъжете поради културни и възпитателни модели често не говорят за емоциите си, което може да повиши риска, и подчертава, че продължителната, последователна и безусловна подкрепа е необходима за превръщане на сигналите в шанс за помощ.