На 6 август Българската православна църква отбелязва един от дванадесетте големи празници в календара — Преображение Господне. Според Евангелието Исус Христос се качва на планината Тавор с тримата апостоли Петър, Йоан и Яков. Докато се моли, лицето Му започва да сияе и дрехите Му стават ослепително бели; пред учениците Му се разкрива божествената Му същност. Тогава при Него се явяват старозаветните пророци Мойсей и Илия, а от небето се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.“ Празникът се възприема като потвърждение за божествената природа на Христос и като знак за духовно обновление.
В църковния и богословски контекст Преображението се разглежда и като обещание за спасение и вечен живот. На този ден в храмовете след празничната литургия се извършва освещаване на плодове — най-често първото грозде за годината — което е израз на благодарност за реколтата и даровете на земята. Празникът тази година съвпада с Богородичния пост; по традиция на трапезата е разрешена риба, а се сервират и сезонни плодове, мед и постни ястия, както повеляват народните обичаи.
Народната традиция свързва Преображение с промяната в природата и началото на прехода от лято към есен. Според вярванията след този ден „слънцето обръща гръб на лятото“ — дните започват да намаляват, сутрините стават по-хладни, а растителният и животинският свят се подготвят за следващия сезон. Смята се, че прелетните птици започват да се събират на ята и да се подготвят за отлитане, а домашните животни усещат приближаването на по-студеното време. Тези наблюдения са част от фолклорната представа за границата между сезоните.
Според народните обичаи на Преображение Господне не се извършва тежка работа и не се започват нови предприятия; денят е посветен на молитва, смирение и благодарност. В обществения календар това е и имен ден за носители на имена като Сотир, Спас, Спаска, Спасена, Христо, Христина, Християн, Християна, Христофор, Светла, Светлана, Светлин, Светослав, Светозар, Сияна и Сиян. Празникът комбинира църковното тълкуване на евангелския разказ с народните практики, които оформят прехода между годишните времена.