Повече от десетилетие държавни институции, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) и Община Пловдив работят по решение за премахване на бариерите по бул. „Копривщица“. Предвижда се повдигане и удвояване на железопътната линия между Централна гара и гара Филипово. Проектът е преминал предпроектни проучвания, експертни съвети, екологични и градоустройствени процедури и е включен в Програма „Транспортна свързаност“. В този етап се появи предложение от софийския активист Борис Бонев, ангажиран чрез поделението на „Спаси София“ в Пловдив, да се изостави естакадата и да се изградят четири автомобилни подлеза.
Идейното решение за повдигане на трасето датира от 2013 г., а през декември 2015 г. Експертният технически съвет на железопътната компания одобри удвояване на линията Пловдив–Филипово и изграждане на двупътна естакада при прелезите на бул. „Пещерско шосе“, бул. „Свобода“ и бул. „Шести септември“. Мотивите включват липса на пропускателна способност при очаквано увеличение на трафика и интегриране в бъдеща градска железница. Подземен вариант е разглеждан, но е отхвърлен заради близостта на кръстовището с бул. „Пещерско шосе“, необходимата дълбочина от около 10 метра, стръмни железопътни наклони, високи подпочвени води и тежки геоложки условия; още през 2017 г. подземният вариант е бил оценен като приблизително 50% по-скъп от естакадата.
Предложението, внесено от „Спаси София“, е документ от 11 страници с схема върху сателитна снимка, визуализации и примери от Будапеща, Лауф и Краков. В анализите, представени в този документ, липсват ключови инженерни изследвания: геоложки и хидрогеоложки проучвания, профили и допустими наклони, дължини на подходите, преглед на подземната инфраструктура, нанесени имотни граници и сервитути, както и количествено-стойностна сметка. В резултат предложението остава политическа инициатива без техническа обосновка за конкретния терен в Пловдив.
Аргументът, че четирите подлеза ще са с дължина по около 70 метра и следователно значително по-евтини, е поставен в документа, но не е подкрепен с изчисления. Покритата част под железницата може да бъде 70 метра, но необходимите подходи за понижение и връщане на движението до тереново ниво често достигат стотици метри. Изграждането на такива съоръжения изисква подпорни стени, отводнителни системи, помпени станции и преместване на ВиК, електрически, газови и телекомуникационни мрежи. В предложението също е предвидено премахване на част от левите завои и пренасочване на трафика по съседни улици; в даден пример маршрут от около 400 метра се увеличава до 1,1 километра.
Административно проектът е бил публично разглеждан още през 2015–2018 г., а през 2018 г. бе организирано обществено обсъждане за изменение на ПУП‑ПРЗ за участъка Пловдив–Филипово. През 2023 г. „Развитие на железопътен възел Пловдив – Фаза 2“ бе включено в Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027 г. с индикативна стойност 198 млн. лв. През 2025 г. НКЖИ подписа договор за изработване на техническия проект и устройствените планове за 4,177 млн. лв. без ДДС със срок 480 дни. Отказ от естакадата и започване на нова концепция с подлези би наложило повторни проучвания, ПУП, имотни анализи и вероятни отчуждения, което може да доведе до години забавяне и риск за финансирането.
Проектът разделя общественото мнение и поражда недоволство сред живеещите в западната част на Пловдив, където живеят над 50 000 души и хиляди преминават ежедневно. НКЖИ е призована да предостави по-ясни визуализации, шумови изследвания и конкретен анализ на засегнатите имоти, а всяка алтернатива следва да бъде подкрепена с пълни инженерни чертежи, геология, сервитути, бюджет и график. Без технически данни и подробни сметки дебатът остава предимно политически, а рискът да продължат бариерите и задръстванията остава реален.