След като бе публикуван разказ на тийнейджърка от Пловдив за насилие от страна на приятеля ѝ, потърсихме адв. Генади Дишев — доброволец към Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие. Той обобщи, че физическата агресия обикновено не е началото на модела. Първите сигнали често са контрол, изолация, системно унижение и страх. В разговор с него се посочи, че ранното разпознаване на тези поведения дава възможност за превенция и по-ефективна защита, а практическите мерки трябва да бъдат прилагани още при появата на първите тревожни прояви.
Адв. Дишев разгледа формите, в които контролът често се появява и се превръща в злоупотреба. Контрол, маскиран като грижа, бе илюстриран с примери: „Кажи ми къде си“, „С кого си?“, „Прати ми снимка“, „Защо не вдигна веднага?“. Когато подобни изисквания станат задължение или повод за наказание, свободата е ограничена. Изолацията от приятели и семейство, системното обезценяване, публичното унижение и газлайтингът — „Ти си го измисляш“, „Ти си болен/болна“ — водят до съмнение в собствената преценка и засилване на зависимостта.
Към високорисковите признаци бе посочено, че следва да се отнася сериозно всеки сигнал за заплаха за живота или здравето. Заплахи за убийство, самоубийство или увреждане на деца и домашни животни трябва да се приемат буквално. Душене, стискане за гърлото, удари, достъп до оръжие или използване на предмети като оръжие, както и ескалация на честотата и тежестта на конфликтите, се смятат за особено опасни. Периодът около раздялата и следенето или преследването също увеличават риска.
За практическата безопасност Дишев препоръчва поддържане на връзки с външни хора и създаване на кодова дума за сигнал за помощ. Съветва се да се записват дати, часове, думи и заплахи, да се съхраняват снимки, медицински документи и съобщения на място, недостъпно за извършителя. При наранявания е нужно да се потърси лекар и документът да бъде архивиран. Препоръчва се и подготовка на „план за напускане“ — документи, пари, лекарства, дрехи и ключове на сигурно място. При непосредствена опасност се звъни на 112.
По отношение на правната защита бе посочено, че по Закона за защита от домашното насилие може да бъде подадено заявление за защита до всеки районен съд; има налични формуляри и е позволено да се приложат декларации и описателни данни при липса на свидетели. От съда може да бъде поискано налагане на временни мерки — въздържане, отстраняване от общото жилище, забрана за приближаване до пострадалия и места за социални контакти — като заповедта се изпълнява незабавно със съдействието на МВР. За консултация и подкрепа могат да се използват Националната гореща телефонна линия 0800 1 8676 или 02 981 76 86, линията на „Асоциация Анимус“ и националната линия за деца 116 111. Най-краткото правило, обобщи адв. Дишев, е: когато човек започне да живее по-малко свободно и не по своя воля, това е знак за налично домашно насилие.