Българските домакинства губят средно около 300 евро годишно поради разхищение на храна, сочат представените данни. По приблизителни оценки около 41 килограма храна на човек отиват в отпадъците за една година. Тенденцията беше тема в предаването „Социална мрежа“ по NOVA NEWS, където гостува Светослава Симеонова — изпълнителен директор на компания, ангажирана с борбата срещу хранителните отпадъци. Тези цифри поставят акцент върху икономическите и практическите последици от прекомерното пазаруване и лошото планиране, и насочват вниманието към възможностите за намаляване на загубите на домакинско ниво.
Според Светослава Симеонова най-голям дял от загубите се формира в домакинствата. „Между 50% и 60% от разхищението се случва именно в дома“, заяви тя в ефира на „Социална мрежа“. След тях по обем следват супермаркетите и ресторантите, а части от загубите се генерират и още в производството, преди храните да достигнат пазара, но този дял е значително по-малък в сравнение с окончателните потребители. По думите ѝ най-сериозният проблем е в края на веригата — там, където продуктът вече е купен, и именно там са възможни най-бързите промени чрез ежедневни навици.
Експертът отбеляза, че в Европа се наблюдават положителни примери и политики, насочени към ограничаване на разхищението. Като практики бяха посочени мерки, които намаляват количеството неизползвана храна в търговските обекти, и инициативи за предлагане на намаления в края на деня, за да се изкупят непродадените продукти. Разхищението на храна има не само финансови измерения, но и въздействие върху ресурсите и околната среда. Решението бе обобщено като въпрос на системни промени и малки, осъзнати избори в ежедневието, които да намалят количеството изхвърляна храна и съпътстващите разходи.