На 16 април 1925 г. по време на погребението на генерал Коста Георгиев в софийската катедрала „Света Крал“ бе извършен мощен атентат, при който загинаха около 150 души и бяха ранени над 500. Взривът разруши купола на храма и превърна обречената церемония в сцена на хаос и разрушение. Сред жертвите имаше десетки висши офицери, което беше посочено като удар без аналог в българската военна история до онзи момент. Събитието бе описано като един от най-кървавите терористични актове в Европа през ХХ век.
Атентатът не бе изолиран инцидент, а част от по-широк политически процес след Първата световна война. След 1919 г. Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) се преименува и стана Българска комунистическа партия, присъединила се към Третия интернационал. Политическото напрежение ескалира след Деветоюнския преврат от 1923 г., организиран от „Народния сговор“ и „Военния съюз“, а последвалите събития доведоха до Септемврийското въстание и превръщането на БКП в нелегална организация.
Подготовката за атаките бе поета от Централното ръководство на Военната организация на БКП, което прие план за извършване на атентат в храма, насочен срещу държавния и военния елит, събран на едно място, като начало на планирано въстание. В покрива на църквата бяха укрити десетки килограми експлозиви; това бе изпълнено бързо след приемане на плана. В резултат куполът бе разрушен, а мястото бе превърнато в развалина, с огромни човешки жертви и множество ранени, които затрудниха първоначалните спасителни действия.
Реакцията на властите бе незабавна и решителна: бе обявено извънредно положение, започнаха масови арести и репресии. Голям брой от организаторите бяха заловени или убити, а други избягаха в Съветския съюз, където много от тях по-късно намериха смъртта си при сталинските чистки. Събитията от пролетта на 1925 г. осуетиха плановете за ново въстание и доведоха до почти пълното разгромяване на комунистическото движение в страната за години напред благодарение на мерките на правителството на Александър Цанков и усилията на полицейските структури, начело с Пане Бичев.
Последствията от атентата останаха дълготрайни: комунистическата организация бе сериозно отслабена, а обществото бе белязано от тежки загуби и усилени репресии. Събитието остава в историческата памет като повратен момент за междувоенна България и пример за екстремно политическо насилие. Рамис Мюмюн е посочен като възпитаник на Пловдивския университет и автор на книгата „История на международните отношения“, свързана с теми от този период.