Напрежението около Иран и ескалацията в Близкия изток предизвикаха бързи промени в глобалните търговски маршрути. Въздушният трафик между Изтока и Запада бе ограничен и се съсредоточи над тесен коридор над Южния Кавказ, а рисковете около Ормузкия проток — през който преминава около 20% от световния петрол — увеличиха значението на сухопътните трасета. Нападенията на хутите в района на Баб ел-Мандеб и опасността в Червено море направиха традиционните морски пътища по-несигурни; алтернативите през нос Добра надежда удължават доставките с повече от десет дни. На този фон „Средният коридор“ се очертава като относително кратък и по‑безопасен вариант за връзка между Азия и Европа.
„Средният коридор“ представлява комбиниран сухопътен и морски маршрут, който започва от Китай и преминава през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия, Турция, България и Балканите към Европа. По него се транспортират енергийни ресурси, стратегически минерали, промишлени и селскостопански стоки, като превозът комбинира железопътен, морски и автомобилен транспорт. Времето за доставка по този маршрут се оценява между 12 и 18 дни. След началото на войната в Украйна товарните потоци по коридора се увеличиха четирикратно, а Световната банка прогнозира, че до 2030 г. обемът на превозваните товари може да достигне около 11 милиона тона.
В логистическата схема България се очертава като първата сухопътна граница на Европейския съюз след Турция, което ѝ придава стратегическо значение при навлизането на товари в ЕС. Пристанищата Варна и Бургас могат да поемат доставки от Черно море, а железопътните връзки през страната свързват коридора с Централна Европа. Това поставя България в позиция на потенциален разпределителен център за региона. За да се подсили връзката към Балканите, бе одобрен заем от 2 милиарда долара от Световната банка за железопътния проект „Северен железопътен преход на Истанбул“ (INRAIL), включващ линия през моста „Явуз Султан Селим“ над Босфора, което ще увеличи капацитета към Европа.
Южният Кавказ придоби повишено енергийно значение в условията на геополитическата промяна: в момента азербайджанският газ покрива около 4% от нуждите на Европа, като се очаква доставките да нараснат до 20 милиарда кубични метра до 2027 г. Тези количества се транспортират по трасета, които подсилват ролята на „Средния коридор“ като енергиен и търговски маршрут. Като част от регионалната инфраструктура бе предложен и проектът TRIPP, предвиждащ железопътна и автомобилна връзка между Азербайджан и Нахичеван през Армения, което допълнително ще съкрати пътя към Турция и Европа. Експертите отбелязват, че в средносрочен и дългосрочен план коридорът може да стане един от основните пътища между Европа и Китай, което ще изисква инвестиции в логистика и железопътна инфраструктура и може да превърне България от периферия в стратегически център.