Екип, воден от доц. Стойчо Стойчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представи интерактивна платформа за политически прогнози под името Balkan Metrics. Проектът стартира с твърдение за партньорство с Факултета по кибернаука и технологии към университета Сун Ят-сен в Шънджън и предлага ежедневни прогнози за изборни проценти и разпределение на мандати. Платформата обещава актуализация всеки ден до изборите и комбинира анкети с мониторинг на социалните мрежи и индивидуално профилиране на политическите субекти като основни източници на данни.
В първия ден на публикуване, 5 април, Balkan Metrics отчете пробив за формация, представена като Прогресивна България на Румен Радев с 29,80%, следвана от ГЕРБ с 18,02%. Трети са ПП‑ДБ с 12,36%, четвърти ДПС с 9,19%, а пета позиция заема Възраждане със 7,01%. Платформата отчита и шесто място за БСП с 4,07%. Освен процентните стойности, системата показва и распределение на мандатите по метода на Хеър‑Ниймайер и дава възможност за симулации на коалиции.
Коалиционният симулатор на Balkan Metrics очертава три възможни хипотетични мнозинства при показаните към момента данни: коалиция между формациите, свързвани с имената Радев и Борисов, която би дала 143 гласа; съюз между Прогресивна България и ПП‑ДБ с 126 депутати; и вариант с Прогресивна България, Възраждане и БСП, който достига 122 гласа. В платформата е посочено, че без участието на ГЕРБ и ДПС останалите формации не достигат конституционното мнозинство от 160 места — за което според симулациите им липсва един глас.
Описаната методология включва над 1000 телефонни интервюта дневно, анализ на социалните мрежи и изграждане на индивидуално прогнозни профили за всеки политически субект. В кол‑център среда AI моделите оценяват не само заявените предпочитания, но и показатели като увереност, решителност, колебливост и интензитет на позицията на респондентите. Според авторите това предоставя постоянен поток от емпирични данни и позволява да се компенсират ограниченията на традиционните изследвания, като висока себестойност и рядка честота на измерване.
В описанието на проекта се подчертава, че данните от класическите социологически проучвания не се приемат безкритично, а се претеглят индивидуално спрямо динамиката на всеки политически участник. Цялата архитектура е заявено наблюдавана от supervisor с дългогодишна експертиза в българските избори. Авторите определят Balkan Metrics като интелигентна система за наблюдение, интерпретация и индивидуализирано прогнозиране на политическата реалност, която съчетава машинната скорост на AI и човешкия опит в анализа.