Интерактивна платформа следи всеки ден нагласите за вота

Екип, воден от доц. Стойчо Стойчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представи интерактивна платформа за политически прогнози под името Balkan Metrics. Проектът стартира с твърдение за партньорство с Факултета по кибернаука и технологии към университета Сун Ят-сен в Шънджън и предлага ежедневни прогнози за изборни проценти и разпределение на мандати. Платформата обещава актуализация всеки ден до изборите и комбинира анкети с мониторинг на социалните мрежи и индивидуално профилиране на политическите субекти като основни източници на данни.

В първия ден на публикуване, 5 април, Balkan Metrics отчете пробив за формация, представена като Прогресивна България на Румен Радев с 29,80%, следвана от ГЕРБ с 18,02%. Трети са ПП‑ДБ с 12,36%, четвърти ДПС с 9,19%, а пета позиция заема Възраждане със 7,01%. Платформата отчита и шесто място за БСП с 4,07%. Освен процентните стойности, системата показва и распределение на мандатите по метода на Хеър‑Ниймайер и дава възможност за симулации на коалиции.

Коалиционният симулатор на Balkan Metrics очертава три възможни хипотетични мнозинства при показаните към момента данни: коалиция между формациите, свързвани с имената Радев и Борисов, която би дала 143 гласа; съюз между Прогресивна България и ПП‑ДБ с 126 депутати; и вариант с Прогресивна България, Възраждане и БСП, който достига 122 гласа. В платформата е посочено, че без участието на ГЕРБ и ДПС останалите формации не достигат конституционното мнозинство от 160 места — за което според симулациите им липсва един глас.

Описаната методология включва над 1000 телефонни интервюта дневно, анализ на социалните мрежи и изграждане на индивидуално прогнозни профили за всеки политически субект. В кол‑център среда AI моделите оценяват не само заявените предпочитания, но и показатели като увереност, решителност, колебливост и интензитет на позицията на респондентите. Според авторите това предоставя постоянен поток от емпирични данни и позволява да се компенсират ограниченията на традиционните изследвания, като висока себестойност и рядка честота на измерване.

В описанието на проекта се подчертава, че данните от класическите социологически проучвания не се приемат безкритично, а се претеглят индивидуално спрямо динамиката на всеки политически участник. Цялата архитектура е заявено наблюдавана от supervisor с дългогодишна експертиза в българските избори. Авторите определят Balkan Metrics като интелигентна система за наблюдение, интерпретация и индивидуализирано прогнозиране на политическата реалност, която съчетава машинната скорост на AI и човешкия опит в анализа.