Темата за имунизациите срещу морбили отново привлече вниманието на обществеността след епидемичния взрив във Врачанско, при който бяха регистрирани 17 случая. В отговор здравните власти и общопрактикуващите лекари предприеха активна кампания за откриване на деца с пропуснати имунизации. В социалните мрежи реакциите от родители бяха бурни, а в публичното пространство се появиха множество публикации, които поставят под въпрос безопасността на ваксините и ефективността на имунизационната програма.
Паралелно с това се наблюдава засилено присъствие на антивакс групи в интернет, които разпространяват дезинформация. Най-често срещаните твърдения включват, че ваксините причиняват аутизъм, съдържат опасни количества живак или водят до тежки заболявания като менингит и енцефалит. Медицинските специалисти категорично посочват, че тези твърдения нямат научна основа и напомнят, че ваксините са едно от най-значимите постижения в съвременната медицина, което намалява смъртността и инвалидността от инфекциозни болести.
Едно от най-разпространените заблуждения е връзката между ваксините и аутизма. Твърденията произхождат от изследване от 1998 г. на Андрю Уейкфийлд, в което са описани осем деца. Последваха широки епидемиологични проучвания, сравняващи стотици хиляди имунизирани и неимунизирани деца, които не установиха повишен риск от аутизъм при имунизираните. По-късно бе разкрит конфликт на интереси — Уейкфийлд е кандидатствал за патент и е получил 675 000 долара от адвокат, водещ искове срещу производители на ваксини. През 2010 г. The Lancet оттегли статията с обяснението, че „повечето елементи в изследването на д-р Уейкфийлд са неточни и противоречат на предишни изследвания”, а медицинската му лицензия бе отнета. Проучване на Центровете за контрол и превенция на заболяванията от 2013 г. потвърди липсата на връзка между ваксините и аутизма.
Опасенията относно съставките на ваксините също са чести. Ваксините, прилагани в страната, не съдържат тиомерзал (консервант с органичен живак), който е бил използван в миналото. Живакът е естествен елемент и присъства в околната среда; според представена информация новородените получават с кърмата повече живак, отколкото чрез ваксините. Други компоненти като неомицин, стрептомицин или полимиксин В се използват в производството за предотвратяване на замърсяване; желатин се ползва като стабилизатор; алуминий служи като адювант. Според наличните данни през първите шест месеца от живота бебетата получават до 4 милиграма алуминий с ваксините, сравнено с 10 мг чрез кърма и 40–120 мг при различни видове изкуствено хранене. Формалдехидът, използван при инактивиране на патогени, остава в много малки количества, а естествените нива в организма са значително по-високи.
Относно безопасността: като всеки лекарствен продукт, ваксините могат да причинят нежелани реакции, които са описани в кратките им характеристики и са различни по локализация и тежест. По-голямата част от реакциите са леки и преходни; сериозните са изключително редки и изискват хоспитализация и наблюдение. Примери за по-тежки, но преходни реакции включват гърчове, тромбоцитопения, хипотонично-хипореактивни епизоди и продължително плачене. Анафилаксията се посочва като потенциално животозастрашаваща, но настъпва при честота под 1 на 1 000 000 дози и при адекватна помощ не оставя последици. Поставянето на няколко ваксини едновременно е тествано и е показано като безопасно; разделянето или забавянето на имунизационната схема оставя децата уязвими. Живите ваксини, които в страната се прилагат като BCG, MMRVaxPro, Rotarix/Rotateq, Varivax и Stamaril, изграждат по-силен имунитет и изискват по-малко дози за поддържане на защитата. Ваксинирането остава основен инструмент за предпазване от заболявания с тежки усложнения.