Митове за ваксините се разпространяват след огнището на морбили във Врачанско

Темата за имунизациите срещу морбили отново привлече вниманието на обществеността след епидемичния взрив във Врачанско, при който бяха регистрирани 17 случая. В отговор здравните власти и общопрактикуващите лекари предприеха активна кампания за откриване на деца с пропуснати имунизации. В социалните мрежи реакциите от родители бяха бурни, а в публичното пространство се появиха множество публикации, които поставят под въпрос безопасността на ваксините и ефективността на имунизационната програма.

Паралелно с това се наблюдава засилено присъствие на антивакс групи в интернет, които разпространяват дезинформация. Най-често срещаните твърдения включват, че ваксините причиняват аутизъм, съдържат опасни количества живак или водят до тежки заболявания като менингит и енцефалит. Медицинските специалисти категорично посочват, че тези твърдения нямат научна основа и напомнят, че ваксините са едно от най-значимите постижения в съвременната медицина, което намалява смъртността и инвалидността от инфекциозни болести.

Едно от най-разпространените заблуждения е връзката между ваксините и аутизма. Твърденията произхождат от изследване от 1998 г. на Андрю Уейкфийлд, в което са описани осем деца. Последваха широки епидемиологични проучвания, сравняващи стотици хиляди имунизирани и неимунизирани деца, които не установиха повишен риск от аутизъм при имунизираните. По-късно бе разкрит конфликт на интереси — Уейкфийлд е кандидатствал за патент и е получил 675 000 долара от адвокат, водещ искове срещу производители на ваксини. През 2010 г. The Lancet оттегли статията с обяснението, че „повечето елементи в изследването на д-р Уейкфийлд са неточни и противоречат на предишни изследвания”, а медицинската му лицензия бе отнета. Проучване на Центровете за контрол и превенция на заболяванията от 2013 г. потвърди липсата на връзка между ваксините и аутизма.

Опасенията относно съставките на ваксините също са чести. Ваксините, прилагани в страната, не съдържат тиомерзал (консервант с органичен живак), който е бил използван в миналото. Живакът е естествен елемент и присъства в околната среда; според представена информация новородените получават с кърмата повече живак, отколкото чрез ваксините. Други компоненти като неомицин, стрептомицин или полимиксин В се използват в производството за предотвратяване на замърсяване; желатин се ползва като стабилизатор; алуминий служи като адювант. Според наличните данни през първите шест месеца от живота бебетата получават до 4 милиграма алуминий с ваксините, сравнено с 10 мг чрез кърма и 40–120 мг при различни видове изкуствено хранене. Формалдехидът, използван при инактивиране на патогени, остава в много малки количества, а естествените нива в организма са значително по-високи.

Относно безопасността: като всеки лекарствен продукт, ваксините могат да причинят нежелани реакции, които са описани в кратките им характеристики и са различни по локализация и тежест. По-голямата част от реакциите са леки и преходни; сериозните са изключително редки и изискват хоспитализация и наблюдение. Примери за по-тежки, но преходни реакции включват гърчове, тромбоцитопения, хипотонично-хипореактивни епизоди и продължително плачене. Анафилаксията се посочва като потенциално животозастрашаваща, но настъпва при честота под 1 на 1 000 000 дози и при адекватна помощ не оставя последици. Поставянето на няколко ваксини едновременно е тествано и е показано като безопасно; разделянето или забавянето на имунизационната схема оставя децата уязвими. Живите ваксини, които в страната се прилагат като BCG, MMRVaxPro, Rotarix/Rotateq, Varivax и Stamaril, изграждат по-силен имунитет и изискват по-малко дози за поддържане на защитата. Ваксинирането остава основен инструмент за предпазване от заболявания с тежки усложнения.