Служебният министър-председател Андрей Гюров проведе разговор с представители на финансовите институции и банковия сектор за мерките срещу ефектите от напрежението в Близкия изток върху българската икономика. В срещата участваха представители на Българската народна банка, Фискалния съвет и Асоциацията на банките в България. По време на заседанието бе съобщено, че първата от планираните мерки вече беше активирана и е насочена към най-уязвимите групи — хората с ниски доходи. „Първата мярка беше активирана днес“, посочи Гюров, като постави фокус върху защитата на засегнатите домакинства.
В хода на дискусията кабинетът обясни, че подходът към помощта ще бъде по-таргетиран, за да се избегнат широки, инфлационно ориентирани разпределения. Отбеляза се, че досегашната практика с т.нар. хеликоптерни пари пренася инфлационни очаквания и затова са необходими по-прецизни инструменти. Гюров подчерта необходимостта от открит диалог с бизнеса и финансовите среди за формиране на най-подходящия пакет мерки и събиране на мнения за възможните сценарии. „Сега отделяме време и усилия за по-таргетиран подход“, каза премиерът.
Финансовите институции, представени на срещата, към момента не отчитат пряко отражение от кризата върху банковата система в страната. В Българската народна банка се разработват различни макроикономически сценарии, които да подпомогнат планирането на бъдещите действия и оценката на рисковете. Правителството посочи като основен приоритет предотвратяването на затварянето на бизнеси и загубата на работни места, като се търси баланс между подкрепа за икономиката и запазване на финансова стабилност. „Целта на мерките ще бъде да се избегне затваряне на бизнеси и съкращаване на хора“, сподели още той, като добави, че кабинетът залага на гъвкав и насочен подход, който да смекчи ефектите без допълнителен инфлационен натиск.