В съдебно дело Васил Костадинов оспорва публикации във връзка с разследване за убийството в Цалапица, полицейската акция в клуба „Бушидо“, твърдения за назначения на хора от близкия му кръг и предполагаем институционален чадър върху кариерата на Иван Тобиев, свързан с изваждане на инертни материали и подкопаване на брега на река Марица. В исковата молба се посочва, че тези материали са накърнили достойнството му и са нанесли професионален дискомфорт. Делото бе разглеждано на фона на дебат за границите между журналистическата критика и личната обида.
Като свидетел по делото се яви началникът на подучастъка в Садово Димитър Димитров, който посочи, че е приятел и колега на Костадинов от години. По думите му публикациите са сринали психически директора, който през 2023 г. отново е заемал поста на директор на ОД МВР–Пловдив. „Той се разстрои психически и емоционално, затвори се в себе си. Не общуваше с приятелите си“, заяви Димитров и посочи, че е поддържал ежедневни служебни и извънслужебни контакти с него. На въпрос за дисциплинарни и административни производства свидетелят отговори, че според него тези производства не са оказали влияние, тъй като Костадинов е бил уверен, че ще ги спечели.
В показанията Димитров коментира и езикови и символни оценки, цитирайки, че статиите са го представили като „редник“, което според него принизявало заслугите на Костадинов. В процеса бе отбелязано, че МВР от около 20 години е девоенизирана структура и военните звания са премахнати, но свидетелят изрази емоционалното възприемане на метафората като обида. Той също заяви, че не знае за конкретни назначения чрез конкурси, но потвърди, че кумът на брата на съпругата на директора е подал документи за началник група в КАТ и се е отказал след медийни публикации.
Други показания акцентираха върху ролята на Костадинов в разследването на убийството в Цалапица. „Той е единственият директор, който е работил на терен цяла нощ до сутринта, за да се стигне до обективната истина“, каза Димитров и изрази увереност, че престъплението е било разкрито благодарение на професионализма на началника. В съдебната зала обаче бе изведено и противоположно мнение от страна на близките на жертвата, които описаха пропуски в първите дни след изчезването.
Майката на убития Димитър Малинов, Атанаска Бакалова, в емоционални показания посочи, че сигнал за изчезването е бил подаден на 22 юли 2023 г. в РУ–Стамболийски и че още тогава е информирала, че основният заподозрян Рангел Бизюрев я е търсил с агресивни намерения. „До заминаването му имаше 48 часа“, заяви Бакалова, като свърза бягството с бездействие от страна на полицията. Тя също твърди, че по време на среща в Министерския съвет в присъствието на тогавашния министър Калин Стоянов и главния секретар Живко Коцев ѝ е било казано, че е бил разпоредено да се установи контакт с работодателя на Бизюрев в Германия преди издаване на европейска заповед за арест; след провала германските служби изпратили протестна нота.
Бакалова упрекна и в пропуски при събиране на доказателства – според нея записи от камери не са били иззети навреме и са били изтрити, а полицията посетила мястото едва на 25 октомври 2023 г., когато голяма част от материалите вече били изгубени. Тя разказа за среща с Костадинов през пролетта на 2024 г., при която не е усетила съпричастност: „Не усетих емпатия“, и посочи, че по-късно той ѝ е търсил признание за свършената работа, което тя отказа да даде.
В исковата молба е посочено, че публицистични материали, критикуващи акцията в „Бушидо“, са причинили „професионален дискомфорт“ на Костадинов; в същото време операцията е била отбелязана в доклад на Държавния департамент на САЩ като пример за практики, уронващи човешкото достойнство. Делото поставя въпроса доколко критиката към институции може да бъде преиначена в лична атака, когато се основава на факти и свидетелства, и дали чрез съдебни искове се упражнява натиск върху журналистиката в случаи от обществен интерес. Решението ще има значение за стандартите при оценка на журналистическата критика и очакванията към ръководителите в системата на МВР.