Няколко седмици след официалното обявяване на политическия проект на Румен Радев и представянето на неговите водачи и листи, имената на двама от най-често спряганите му съветници – Николай Копринков и Пламен Узунов – останаха невидими за публика и медии. Президентът по-рано ги защити в интервю след оставката на Копринков в „Панорама“ със думите: „Защо ми казвате, че не трябва да му вярвам? Дайте доводи“. Въпреки това и двамата не бяха включени в ръководните листи, не участваха във видими телевизионни изяви и не се появиха на голямото представяне на „Прогресивна България“.
Радев публично заяви, че няма да управлява задкулисно и че няма да бъде „на дивана“, като противопостави своя подход на т.нар. задкулисие. В този контекст отсъствието на Копринков и Узунов бе възприето като факт, който изисква официално обяснение от лидера на проекта. От изказванията на водещи журналисти и вътрешни наблюдатели бе очаквано Радев да даде повече яснота дали двамата съветници продължават да бъдат част от екипа му и какви ще са техните функции във вътрешната структура на „Прогресивна България“.
В състава на коалиционните листи бяха включени няколко фигури, свързвани с управлението на Министерството на вътрешните работи в служебните кабинети, сред които Иван Демерджиев и бившите полицейски началници Петър Тодоров и Димитър Балев. В публикациите се посочва, че този кръг бе инсталиран начело на МВР от Пламен Узунов при служебните кабинети. Особено внимание предизвика включването на Петър Тодоров на трето място в листата в Пловдив, като за него бе отбелязано, че бе назначен за главен секретар на МВР, въпреки критики за професионалната подготовка и опит. Димитър Балев също бе посочен като кандидат за Народното събрание, а ролята на Иван Демерджиев бе описана като организираща вътрешните среди на партията при парламентарни гласувания.
От материалите, публикувани в периода след обявяването на листите, се извежда и въпросът доколко евентуалното задържане на влияние от страна на „сивите кардинали“ е ограничено до „Прогресивна България“, или прехвърля дейност и в служебните структури. Посочва се възможността същите съветници да са участвали в кадрови решения, в едни случаи съгласувани с министри, в други – при планиране на финансиране на общини. Бившата първа дама, която бе описана като „вътрешна опозиция“ в коалицията, публикува: „Мене ме нема в целата схема. Обръщайте се към съпредседателите или към ‘онзи, на когото името не бива да се споменава’“. В друг пост бе добавено: „Ако не е фейк е краят на една измама! Едно е пътят на коприната, друго е на копринката“.
Липсата на публични обяснения за ролите и присъствието на Николай Копринков и Пламен Узунов остава нерешен въпрос към ръководството на „Прогресивна България“. От коалицията се очаква да излезе с официална позиция, която да отговори дали двамата са оттеглени от активна роля, дали изпълняват задкулисни функции, или пътищата им с лидера са се разделили. Цитат, използван в края на обсъжданията по темата, бе: „Проблемът е, че хората имат навика да избират изключително прецизно онези неща, които са най-лоши за тях.“ – Албус Дъмбълдор.