В България има остър недостиг на специалисти по спешна медицина — според данни на Министерството на здравеопазването в страната са регистрирани 129 лекари с тази специалност. В центровете за „Бърза помощ“ са предвидени близо 1 390 щатни места, от които 378 към момента са свободни. Най-големи дефицити в спешните екипи се наблюдават в София, Варна и Плевен. Проблеми с кадрите има и в спешните отделения на болниците, където липсата на специалисти затруднява грижата за остро болните пациенти.
Доц. Венцислава Маркова, която работи в интензивното отделение на болница в Перник и има специалност Спешна медицина, описва работата в спешните услуги като много натоварваща. „Пациентите, които имат нужда от нас, най-често са в много тежко състояние. Трябва да реагираме веднага – на момента“, казва Маркова. Тя е работила шест години в линейка, но е напуснала това поприще заради ниското заплащане и тежките условия на труд, което според нея обезсмисля ангажимента при наличието на висока отговорност.
Маркова посочва и социалната страна на проблема — според нея общественото възприятие често превръща спешната помощ в услуга за превоз, а не за медицинска интервенция. „Хората смятат, че спешните медици, които пътуват с линейката, са едни обикновени таксита и ги ползват само за носачи и превоз. Просто обезсмисля тази работа“, отбелязва тя. От Министерството на здравеопазването обясняват, че в практиката за работа в линейката и в спешните отделения могат да бъдат назначавани и медици без специалност по спешна медицина, а малка част от лекарите в екипите на линейките имат тази специализация.
Като допълнителна мярка се посочва възможността завършилите за парамедици и лекарски асистенти да покрият част от недостига в спешните центрове. Въпреки това и в „Бърза помощ“, и в спешните отделения на болниците се наблюдава висок текучество на персонал, което затруднява устойчивото решение на кадровия дефицит. Ситуацията налага продължаващо внимание към условията на труд и системното планиране на ресурсите в спешната помощ.