В Калофер се наблюдава връщане към един от характерните местни занаяти – калоферската дантела. Мястото е привлякло млади ученички и тийнейджъри, които започват да се обучават при майсторки с десетилетия опит. В нов творчески център опитните плетачки работят с децата, за да запознаят поколението с техниката и методиката на плетката. Една от най-известните млади последователки е 17-годишната Антония Севдова, която се занимава с дантелата от около две години и вече работи самоуверено със совалките и конците.
Калоферската дантела изисква време, търпение и внимателна концентрация; по-опростените плетки отнемат няколко дни, а сложните модели могат да се изработват и цял месец. Методиката и усвояването на техниката са в центъра на обучението – според преподавателите, след като учениците разберат принципите на плетката, нататък изпълнението става по-лесно. Антония казва, че най-важни са желанието и постоянството: „Изисква се търпение и най-вече желание към това, което правиш, най-вече желание. Има ли желание, всичко може да се постигне“, отбелязва 17-годишната майсторка.
Работата в кръжока съществува от около четири години и вече дава резултати – част от момичетата не се ограничават с повтаряне на готови шаблони, а започват да рисуват свои модели и да създават авторски плетки. Стоянка Георгиева, майстор и преподавател, посочва като важен ефект социалния аспект на занятията: „Изключително щастливи сме за това, че децата идват с удоволствие тук и за два часа, докато работим, те забравят за телефоните си. Това е нещото, което си струва да продължаваме да го правим.“ Сред предаващите занаята е и Рада Сейменова, която плете калоферска дантела повече от 45 години и помни времена с много повече майсторки.
Калоферската дантела се разпознава по типичните флорални мотиви и специфичния начин на изплитане; зад всеки артикул стоят часове съсредоточена работа и десетки движения със совалките. За Антония работата вече не е само хоби, а амбиция да популяризира занаята извън родния град: „Мечтата ми е да направим калоферска дантела заедно с екипа, разбира се, много по-популярна, тъй като това е нещо, с което не само Калофер, но и България трябва да се гордее“, казва тя. Така традицията, пазена от десетилетия, постепенно намира място сред най-младите, а уменията се предават от едно поколение на следващото.